Митрополит Иларион

(Беседи на Доростолския митрополит Иларион през годините.)

Истинско богатство

Не парите правят човека богат, а духът. Може да живее човек и по-оскъдно, а да е пак богат и щастлив. И обратно – може да е отрупан с пари и все пак да се чувства беден, щом неговият дух е ненаситен в жаждата за пари.
Независимо от това, че си с по-слаби доходи, щом имаш здраве и си с добро и доволно сърце, ще бъдеш весел, радостен и щастлив.
Бъди доволен от всичко! Тоя свят е на всеки човек, който умее да му се радва и да ползва неговите блага. Той е и твой – стига да имаш това съзнание. Светът, с всичките му красоти, принадлежи на всеки, който може да го вижда, да го цени и да му се радва. Нивите на полето, с всичките им блага, са и твои, и мои, общо достояние. Защо ще искаш да ги владееш самостоятелно? Да бъдеш сам в грижите за тях ли? Да живееш сам със страх да не би годината да е неурожайна ли? Нали от тях се храниш – това е достатъчно. Да прибереш и занесеш у дома си всичкия си плод от тях, това е и невъзможно, и свързано с ред безпокойства за неговото съхранение. Общата грижа по-леко се носи. Ти имаш всичката възможност да се радваш на имота – на нивите в полето. Можеш цели часове да наблюдаваш и да се радваш на красотата им, например – напролет, на изпъстрените с най-различни цветя ниви, да наблюдаваш житните класове, развълнувани от вятъра като море, да вдишваш с наслада аромата от цветята и от сеното на току-що окосените ливади. Всичко това ще те прави щастлив – зависи само от теб, от твоето вътрешно настроение и отношение към нещата.
Но ако пък не умееш да цениш тези природни красоти и богатства, ще приличаш на едно натоварено с хранителни припаси добиче, което умира от жажда и глад, без да знае какво носи. Защо ще съжалявам, че не владея отсрещния хубав дом? – разсъждава един философ. Кой може да ми пречи да му се радвам? Аз съм господар на най-хубавата му част – на пейзажа, стига да имам добро сърце. Но ако сърцето ми е пълно със злоба и завист, то не ще мога да оценявам добрите възможности, които могат да ме направят богат. Птичката не се интересува кой владее нотариалните актове на гората, в храстите на която безгрижно си вие гнездо и пее – пее щастлива като никое сърце на земята.
Богат е този, който има богат ум, тоя, който със своите научни издирвания обогатява съкровищницата на мъдростта и познанията, тоя, който търси правда, човечност, който търси да обогати другите със своето умение, опит, съвет, организаторски похват, със своя труд. И колкото да му се вижда, че е малък неговият принос за общото благо, все пак ще бъде от полза – в обществото и в себе си ще се сдобие с богатства, които никога не губят своята стойност.
Добре е човек да има средства за всичките си нужди, но още по-добре е да е с богат дух, отколкото богат скъперник, който с ненаситната си алчност вечно се стреми да богатее, а при все това постоянно се нуждае от всичко.
По-добре е човек да бъде богат със здраве, с добро настроение, с трезв ум, със спокоен поглед, с чисто чело, с бодри сили и с весел характер, отколкото богат с пари, а болнав, отрупан с грижи и безпокойства, как да съхранява, да запази своето имущество.
По-добре човек да бъде богат с приятели и познати от всички обществени среди, отколкото богат с пари, без приятели – с неприятели и врагове, които завиждат на неговото богатство. По-добре е да бъде богат със златни мисли, златни слова, златни дела, отколкото да е богат само със злато.
Оня, който е доволен от малкото, което има, е по-богат от алчния богаташ, който има много злато и пак иска да има още.
Истинското богатство пък за вярващия е в душата – а тя не се обогатява със злато и материални блага. Тя се обогатява с такива блага, с които се придобива царството Небесно.
“Човек, който няма пари, е беден, ала който няма нищо, освен пари, е още по-беден: богат е само онзи, който може да се наслаждава, без да владее” – казва Орисън С. Морден.
Мъдрост в живота е човек да умее да преценява истински нещата. И който може да даде истинска цена на парите, той не ще се привързва към тях.
Обикновено се смята, че златото може да ощастливи човека, защото, като има пари, може да задоволява всички свои желания. Мнозина се кланят на златото като на идол.
В една басня златото от надписа на един паметник надменно почнало да се хвали пред една надгробна мраморна плоча:

Какво си ти пред мене,
о, мраморе студен,
със твойто тежко бреме,
нехайно тук свален?

И почнало да изрежда, че то краси короните, блести в дворци и богати салони, че има власт над хората, че в негова чест дори и войни се водят и че е цар на всички…
Мраморът изслушал това самохвалство и накрай кратко отвърнал със следните слова:

Дълбоко във земята,
потискам всичко аз,
с кое във реч крилата
се хвалиш в тоя час.

Златото може само да мами човека, но никога то не може да ощастливи или зарадва душата. Душата се радва не на това, което остава потиснато в земята, под мраморната плоча, а на добродетелите, които имат стойност и зад гроба.
Саладин, цар на Египет, преди да умре, дал следната заповед: на една върлина да окачат една вехта негова дреха и при погребалното му шествие, най-отпред, един човек да я носи високо и да казва: “Ето Саладин какво отнася в гроба от всичко, що притежава”, и преди да бъде положен в гроба, да му облекат същата дреха.
Истинското богатство – туй, което има цена и след смъртта, е добродетелта и всичко онова, което си сторил за общо благо.
Любовта към ближния е над всички богатства. Любовта, а не парите правят лицата весели, засмени, жизнерадостни и щастливи. Да спечелиш сърцата на хората, да спечелиш тяхната обич, уважение, благоразположение – това е истинското богатство. Съкровищницата на сърцето – добродетелите на любовта са ценни и тях не може ръжда и молци да разяждат и крадци да подкопават и крадат (Мат.6:20). Тези съкровища никога не губят своята стойност – имат цена и пред Бога: те са истинското богатство, което издига достойнството на човека пред Твореца – Бога и го правят щастлив.

1959 г.