Димитър Златев

Всяка година по време на матурите пресата - и сериозната, и забавната - публикуват подборка от така наречените „ученически бисери”. Ние, читателите се смеем искрено, но на по-прозорливите този смях започва да нагарча. Да оставим ония, които са плод на непознаване на литературната творба и историческите факти, като „За Родината Левски умира разпънат на кръста.” /?/

По-шокиращи са онези, които издават бедния речник и псевдообразност на пишещия: „Словото е пистолетът, на който Левски натиска спусъка и пуска куршум, за да може хората да оцелеят. Затова е к а н а л и з а ц и я т а му за светец.” /!/ Откъде да знае момчето, че канализация и канонизация са думи твърде далечни по значение. Нищо чудно след време да направи политическа кариера и като един съвременен депутат да каже за познат професор, че е р е х а б и л и т и р а н, вместо че е х а б и л и т и р а н. Явно, той се нуждае от физио-терапевтична рехабилитация на интелигентността, ако има санаториум за такава.

Някои младежи се стремят към синтезиран изказ и един обобщава „ШИБИЛ Е ЯКО КОПЕЛЕ!” В неговия речник няма думи като юнак, левент, храбрец, красавец, непокорен, свободолюбив и пр. За него „яко копеле” е превъзходна характеристика на героя. Тук няма ирония, отсенки на словото. „Яко копеле” е обобщаваща героизация. /Справка: Краят на шоу предаването „Комиците”/

Подобно е приетото определение за превъзходна степен „супер”, прибавяно към приятел, жена, мач, филм, настроение. Защо са му други определения, когато разполага с такъв модерен шаблон? Ние навремето знаехме що е суперфосфат… Затова не се изненадах, когато видях фирма на магазин „Супер мини маркет”! Остава като Ян Хус да възкликнем: „Свещена простота!”

Преди време дадох „Под игото” на един петокласник - задължително за летен прочит. След месец ми каза, че го прочел трудно, защото имало много непознати думи. А иначе момче от интелигентно семейство. Но в детството си вместо да общува с хората и природата, то „хранеше” тамагочи, после часове наред прещракваше джиесема, сетне всеки ден пред компютъра, но не в натрупване на знания и понятия, а занимания с електронни игри или безсмислено „клюкарстване” по Фейсбук; след него дойдоха айфоните, смартфоните… Прав е, с неговия речник от 200 думи трудно ще се справи с Вазовия речник от 20 хиляди думи.

Не помня на неговата възраст да съм имал такива оплаквания за романа. За неразбраните думи съм питал и после неусетно съм ги вкарвал в личното общуване. Така непреднамерено съм научавал и доста турски думи. Сега в разказите си с по-стари сюжети ги употребявам за словесна характеристика или за ирония. Смешно ще е да туриш в устата на неук човек обръщението „господине” към турски големец, вместо „ефенди”. Питали са ме читатели, откъде знам турски език. Не съм го учил, просто съм се вслушвал в речта на хората, особено на по-старите.

Друго модерно увлечение е по непознати думи, които уж предават интелигентност на речта. Така зрелостник пише: „Левски е един своеобразен м а р г и н а л”. А друг допълва: „Стихотворението „Левски” е и н т е р п р е т а т и в н о съчинение”.

Никой не сяда да учи български думи от речник, нали? Школата в живото общуване и още повече - четенето на книги. Така стигаме до култивирания у младите поколения неприязън към книгите. Зададеното на матура през 2011 г. стихотворение „Книгите” от Атанас Далчев даде възможност на младите сами да свидетелстват своето отношение към книгата.

Наистина, творбата изисква не буквализъм, а проникване в подтекста. Но, явно, примитивното мислене може да роди признания като тези: „Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин - както младите , така и старите.” /!/ Дето казват руснаците, „ето къде било заровено кучето”…

Друг пише, че вместо да ляга с книга в ръка, предпочита „да се събудя с любимата в леглото и да вършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е преминал напразно”. Без коментар! Иди да вълнуваш с Яворовото „Две хубави очи” младеж, който часове наред е гледал порноканали…

Някога използвахме понятията „буржоазно общество” или „капиталистическо общество”. Сега социолозите измислиха термина „потребителско вещество” - хем точно, хем неутрално. Максималното потребление на вещи, храни и забавления стана генерална цел на хомо сапиенс! Основен призив - от рекламите, киното, театъра и внушенията на маса книги - е „ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ!”

Естествено, битието ни има нужда и от забавления, но не ТЕ са пътят към духовното израстване. Някога предназначението на театъра беше да разтърсва, да пречиства, да извисява. Сега цялата стилистика на модерните режисьори крещи „Забавлявай се!” /Дори когато поставят сериозни класически драми./

Къде сме ние, писателите? В този процес ние сме просто „петото колело на колата”, от което обществото не се интересува, най-вече политиците! Вълнуваме се на страниците на вестник „Словото” и сами си го четем….

А нали мъдрият Хайтов още преди 20 години внесе в Парламента Закон за защита на езика. За намаляването на Данък добавена стойност всички депутати са глухи. Нали се учим от САЩ: там учебниците и детските книги били без ДДС, при американската художествена литература - 5-6% , а при порноизданията достигала до 90%. У нас - 20 на сто за целия регистър!

Ако използваме заглавието на Лев Толстой „Плодовете на просвещението”, ще видим следствието в цитата - „бисер”:
„Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете И ДА РАЗБЕРЕ КАКВО Е НЕЩАСТИЕ.”/2011 г./

юли 2013