Тръпчо Дорев, български поет, е роден на 22.07.1894 г. във Воден, в многочленното семейство на народен учител. Завършва с отличие педагогическата гимназия в Скопие (1911). Учителства в продължение на две години в Леринския край - в селата Зелениче, Върбени, Пътеле. След конфликт с местните властници е принуден да напусне както работата си, така и Леринска област. През 1913 г. се установява в София, за да се лекува в Александровската болница от туберкулоза; довъзстановява се в Искрецкия санаториум. После живее в Деде Агач, днес Александруполис, където се е преселило семейството му. В началото на октомври 1915 г. англо-френската флота обстрелва и подпалва града. Поетът и близките му са принудени да бягат. На 16 март 1916 г. в Димотика умира сестрата на Дорев. Тръпчо Дорев умира единадесет дни по-късно - на 27. 03.1916 г., в същия град, ненавършил 22 години. Посмъртно в София през 1930 г. е издадена единствената му стихосбирка „Свобода и правда”, в която се изявява като представител на гражданската и антивоенната лирика у нас.

Публикации:

Поезия:

ДУХЪТ НА ГОРДОН/ брой 53 юли 2013

НЕСРЕТНИКУ/ брой 74 юни 2015

За Тръпчо Дорев:

 ”СВОБОДА И ПРАВДА”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 53 юли 2013