Георги Струмски

МАЙСТОРА

От жаждата за красота започва всичко
най-чисто и човечно на света.
Велико,
благородно,
героично
започва от стремеж към красота.

…Художникът пред слънцето стоеше.
С отворени очи му устоя.
Събираше го в цъфнали череши,
в шевиците на пъстрата сая.
Преплиташе го в ябълкови клони.
Заключваше го в класове и в плод,
в неземните усмивки на мадони
и в капчици благословена пот.

Живееше -
не свят да удивява,
живееше -
да бъде удивен.
Рисуваше природата такава,
каквато бе в най-светлия си ден.

Стоя с очи към слънцето -
да радва
и да открие в хора и дърво
вълшебен лъч за пищната си Сватба,
върховни мигове на празненство.

Жетварят му вървеше с бяла кърпа.
На стомните дъгата зазвъня.
Такова слънце бликаше от сърпа,
че пукаха цветчета и зърна.

А имаше в живота и несрета.
А имаше в живота и беда -
все пак една измъчена планета
бе грешната Земя, а не звезда.

А имаше и цветове унили,
и низост имаше,
и гъста кал.
Но Майстора
със всичките си сили
на слънцето се беше обещал.

Бойци на бой се вдигаха сурово
и срещу грозотата по света
воюваха
с оръжие,
със слово.
А той воюваше със красота!

КНИЖКАТА НА ТАНЯ

Таня Савичева. Седемгодишна.
Таня, твоята книжка чета.
Тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе. От седем листа.

Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.

Втори лист:
Днес погребваха тате.

Трети лист:
Днес убиха Олег.

Лист четвърти:
Убиха и баба.

Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):

Днес
мама
умря.

Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма в дома.

Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
                        Таня

Таничка,
седемгодишна,
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.

Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека,
тя е малка -
от седем листа.