ТЪЖНИ ЖЕНИ

Емил Симеонов

ТЪЖНИ ЖЕНИ

Тъжни жени на масата -
весела чаша пред мен.
Светнали в самотата си,
гледам ви опиянен.

Хайде сега, разкажете ми,
както разказва жена…
Ще укорявам мъжете ви.
Ще съм на ваша страна.

Ще се изпратим до ъгъла
и ако тъмно е там,
пак ще изпитаме гъдела
да сме харесвани… Знам -

няма да мръдна от масата!
Като утихнал дом,
светнали в самотата си,
ще ви следя мълчешком…

Ще ме забравяте в щастие -
ще съм ви нужен в тъга!
А не бих искал да сте
тъжни както сега.


***

Живей - ако се случи - гол и ничий,
гладувай духом - на вода и хляб,
но никога това недей изрича.
На никого не казвай, че си слаб.

Какво събра от всички монолози? -
Утехите? Куражите?… Какво?
Илюзиите, че печелиш този,
или че онзи ще ти е любов? …

За себе си пази го! Стискай здраво
за кой ли път мутиралия глас…
И нищо, нищо, нищо не разказвай…
Освен ако не съм наблизо аз.


ЕЛЕГИЧНО

Само как изтърколи се
тоя пусти мой живот…
Сякаш вчера бях на изпит,
днес не ставам за зачот.
Сякаш вчера младоженец -
днес не съм и за годеж.
Сякаш вчера гръмовержец -
днес ни ехо, ни тътнеж.

Тихо - кротко, кротко - тихо
и приятели, и страст
някъде се изпокриха,
както в себе си и аз.
И житейската сгурия
тлее в моето око…
Сам съм - от кого да крия!
Даже няма от кого.


РАВНОДЕНСТВИЕ

Събуждам се, преди да съм заспал.
Наспивам се, преди да се събудя.
За мен самия вече ми е жал
единствено по собствена принуда.
Преодолявал толкова неща,
сега съм се вторачил във едничко:
кога ли е започвала нощта,
та - няма ден - и още ме обичат.
Денят - кога започвал е и той,
та - няма нощ - и вече отмилявам.
Здравей, безсънен недоспал герой!
Дано жена с добро да те забрави.