Ваня Данева

Из новата книга „Опитомяване на залеза” (Светулка 44 АТЕНЕЙ, 2013)

***
Брегът на океана е
като бряг на море - ако
не знаеш предварително.

***
Улових вятъра с ръка.
Върху дланта ми
оживя стих. Или цвете?

Дали не беше чучулига?

ДЕН СЛЕД ДЕН

Говоря с тревата.
Сутрин.
Преди изгрев.
Тя ми споделя
малките тайни
на мъртвите.

Говоря със залеза.
Вечер.
Преди нощта.
Издавам тайните,
разказани от тревата.

Говоря със себе си.
Нощем.
След полунощ…

Някой ден слънцето
ще ме посрещне като трева.

***
Очите на нощта
трепкат като звезди.
Сънуват слънцето.

***
Шепа шума шепти
в шепите ми
шета есента.

ОПИТОМЯВАНЕ НА ЗАЛЕЗА

Опитах залеза да прилаская -
да спечеля още малко време,
преди нощта да скрие от очите ми света.
Червена нишка блясва през прозореца
и като веничка на ангел
трепти върху студеното стъкло.
Една въздишка ме дели
от топлината тук и
призрачния хлад отвъд.
Но толкова ми стига -
да ви погаля преди тръгване.

***
Безмълвни, протягаме
ръце към света.
Пръстите докосват стена.

Някой е нарисувал прозорец.
Затвори очите, за да
погледнеш през него.