Петър Анастасов

приказка-пословица

Както се разхождал край поточето, стигнал Мечо до сладка стара круша. Цялата била отрупана с плод. Хапнал Мечо крушак, хапнал две - не може да ги изяде всичките. Няма д аги оставя я! И понеже си носел брадвичка, решил да отсече клона с най-хубавите круши - да си ги отнесе у дома. Видял го Зайо.
- Хей, Мечо, както си седнал и както сечеш, ще ти се случи нещо.
- Върви си по пътя, Зайо - скастрил го Мечо.
На съседния клон кацнала Свраката.
- Имаш ли ум в главата бе, Мечо! - занареждала тя. - Не виждаш ли, че сечеш клона, на който седиш?
- И какво от това? - глупаво попитал Мечо.
- Как какво? Как какво? - изгракала Свраката и отлетяла.
Някакво мишленце зацвърчало отдолу.
- Хей, Мечо! Премести се на другия клон и тогава сечи!
- Не обичам мишки да ме съветват! - скарал му се Мечо.
- Ами добре - промълвило мишлето и си подвило опашката.
Край крушата минавал Ежко. Забелязал Мечо.
- Слизай, докато не си паднал, Мечо!
- Гледай си работата, Ежко!
„Малко глупаво Мече” - помислил си Ежко. „Завиждат ми - казал си Мечо и продължил да сече клона.
Минала край крушата Лисана. Видяла Мечо. Смешно й станало.
- Колко си умен, Мечо! Колко си умен! Ще си го отсечеш тоя клон и ще си го отнесеш вкъщи. Браво на тебе! Колко си умен!
- Умен съм, Лиске, умен съм! - отвърнал Мечо и продължил да сече.
Един удар! Още един удар! Малко остава! Още един удар и…
Скършил се клонът и литнал надолу.
Но какво става? Оле-ле! Защо и Мечо лети? Защо пада заедно с клона? Кой ще помогне на Мечо?
Буф! И пльоснал Мечо в поточето.
Насъбрали се животните.
- Ние ти казвахме, Мечо, ама ти…
- Какво аз? Защо аз? Какво стана?
- Ами стана тя, каквато стана. Отсече клона, на който беше седнал, и буфна в потока.
И продължили животните да се заливат от смях.
После си тръгнали развеселени, а Мечо останал да размишлява. Още не можел да проумее какво се е случило. И защо.

ПОСЛОВИЦА:

Не сечи клона,
на който седиш.