Пенка Иванова

Наложи ми се да пътувам с извънградски автобус. До мен седна жена, която ми се усмихна и каза:
- Вие не ме познавате, но аз Ви знам. С брат Ви бяхме колеги…
Бях се замислила за нещо, но сякаш се оживих и се опитах да бъда любезна. Започна се непринуден разговор.
По едно време дамата извади от деколтето си нежно, копринено шнурче, на което имаше нанизана някаква старинна монета, погледна ме и започна:
- Намерих я един ден като окопавах градината. Доста надълбоко беше. Взех я, почистих я. Консултирах се с нумизматик, който прецени, че е от дълбока древност - много е ценна и рядко се среща. - ,,…Тази монета - подчерта специалистът - е спасила живота на някой воин. Тя по всяка вероятност е била в малкото джобче на куртката му и е пронизана при изстрел от врага. Запазете я! Явно носи щастие…” - Като ми каза това човекът, реших да я нося като медальон. Ето вижте - личи си!… Не я свалям от врата си. Имам вид на щастлив човек - нали?! - засмя се младата дама.
Време беше да слизам.
- Много поздрави на брат Ви! От Стефания, кажете…

Вървях по тротоара край цъфналите липи и се сетих за Бакалов, наш познат. Бил е на фронта по време на Втората световна война.
При една от битките е прострелян странично, на врата. Оловото остава у него, в огнестрелната рана. Но имал дни смелият воин - неочакван сюрприз, получен след като е дал всичко от себе си в името на нещо свято.

Задомява се. Отглеждат си децата…
Минават години…. Близките на Бакалов от край време го агитират да отиде в болница и веднъж завинаги да се отърве от това ,,желязо”. Той не се съгласява. Непреклонен е!

,,Няма защо. Все пак, имах втори шанс в този живот. Съдбата беше благосклонна към мен …”

Синът на Бакалов пътува с корабите. Когато момчето за първи път трябваше да поеме към далечно, океанско плаване, баща му дойде на пристанището преди изгрев. Морето беше тихо, спокойно. От изток зората розовееше. Огненият слънчев диск бавно се издигаше. Точно когато беше малко над водната повърхност фронтовакът откри моряка.. ….

- Сине, щастливо плаване! Спомняш си какво пише на колоната от разкопките над нашето село нали?! И не забравяй никога къде си израснал, пази с чест род и Родина, където и да си!…

Корабът изсвири. Пред очите на младежа се появи като мираж, онази древна каменна колона от родния край, в основата на която на латиница беше написано: AГAOHITYXHI, което на български означава: „Пожелавам успех!”