Червенко Крумов

ДУШАТА НА ДЪРВОТО

Сега ви питам:
кой ще разбере
душата на дървото -
             бяла и дълбока?
Един хлапак узрелия му плод ще обере
и ще се скрие
             в своята неведома посока.
Вълшебна птица с пролетни очи
гнездо ще свие
              в песенните клони.
Душата на дървото ще мълчи,
затворена
в годишните сезони.
Душата на дървото ще будува,
затисната дори от зимната умора.
Към корена
           тя тихо
                    ще пътува
и бавно
        ще се учи
                     да говори.
И най-накрая ще намери свойте думи,
ще затрепти -
              освободена
                            и щастлива, -
когато стане дом
на плачещите струни.
Но то -
           дървото -
няма да е вече живо!

***
Не се страхувай от това,
че няма да ме има…
Дори когато тръгна
към корените на тревата,
дори когато моят глас
с подземните води се слее,
аз пак ще съм частица
от безкрая -
един свободен атом
любов и светлина…