Димитър Златев

         В памет на моя дядо Кръстю Изваров
         и неговите съселяни от Черноземен,
         щурмували Одринската крепост

Като някакъв древен езичник
сутрин в изгрева дълго се взира.
Той пред простия хляб коленичи
и трохите набожно събира.

Към стихиите гледа изтръпнал,
черна сянка очите стъмнява…
Но когато след ралото стъпи,
Бог усмихнат го гледа тогава.

Овладял е великото чудо
от умората хляб да направи,
даже в камък живот да събуди
с топлина от ръцете корави.

Но когато потрябва, умее
да засее кръвта си в земята.
И тогава пониква от нея
най-насъщният хляб.
                             Свободата.