СТОМНАТА
Пил ли си вода от стомна? Ех, време, време! Живот пластмаса…
Питат ни днешните младежи - като ходехте едно време на обществена баня, задължително ли беше да сте с бански?…
Какви стомни имаше едно време - шарени, за възрастни, за деца… Цялата къща пие от една стомна. Още ги има закачени под стрехи, изби, в къщя без хора, до прашни цървули, ръждясали сърпове, мотики и брадви, все още неоткраднати…
Целият двор на инж. Тотев е с рала, дървени каруци, дикани, гърнета. Събрал ги е от къде ли не. И стомни накачени, ще речеш, че тръгват за полето…
Счупена шарена стомна и тя закачена там. Била на какината Микина баба. От колко години я пазел. Счупена на парчета.
Три моми имала какината Микина баба. Искали син, но се родили дъщери, момичета - от хубави, по-хубави. Кака Мика мяза на тях.
Чистница била баба, имала и воденица.
По ей това време, срещу Великден, всяка къща се чисти основно, варосват се стените. Къщята били без под, спели на земята, измазвали я с червена пръст. Всяка година за Великден. Изнасяли всичко от къщи сутрин рано и до вечерта се чистело.
Да не пречат, децата играели на двора. Едно слънце, една пролет, пчели и цвят. Уморени и щастливи, рано заспали. На сутринта двете по-големи сестри не могат да ходят - едната накуцва по малко, другата не може да стъпи на лявото краче. Разтривали ги с ракия, с мас - не се оправят. На най-малката й няма нищо, каките - куци.
Минали празниците, впрегнали каруцата, ходили на доктор, купили лекарства, но нищо не помага. Голямата с времето се пооправила, но малката - не. Подпирала се на пръчка и така играела. Не смеели да я покажат.
От това по-страшно за едно семейство има ли? Каквито и богатства да имаш, кой ще иска болно момиче? Напуснал сънят къщата, кучетата по-рядко лаели, от доктор на доктор - каквото чуят за ляк, търсят го. Цяла година. От Великден на Великден.
В Чирпан около Текира чули за баба, която познавала всичко, пък и лекувала. Поразпитали, умували и решили - без децата да отидат при нея. Било е четвъртък - с каруцата, пълната стомна с вода, хляб за един ден, дар за гледачката, рано намерили къщата. Завързали до вратата конете, покрили със сено стомната и храната и хлопнали на пътната врата. Срещу тях жена на средна възраст, възпълна, попитала защо са дошли. Заразказвала какината Микина баба за окуцялото си момиче, дядото зад нея мачкал в яките си длани шапката, криел с наведен поглед насълзените очи… Целият двор - с нацъфтели зюмбюли…
- Булка, стъпили на самодивска пикня - едната на крайчето, затова се е оправила, другата е пльоснала крачето си баш в средата, затова е окуцяла. Рано се заиграли децата, не се е вдигнала още росата. Росно ли е, не се копае, нито добитък пасе, камо ли деца да играят.
Занемели дядото и бабата на кака Мика, а гледачката продължила.
- Булка, днеска е празник на манастира в Алтън чаир, без да правите и крачка назад, продължете с каруцата за там. Помолете се както му е редът, кажете всичко пред Иконата, налейте вода от извора за вкъщи и дано всичко се оправи. Запалете и свещ за мен, да съм здрава и имам сили да помагам на хората…
Тропнали конете по калдъръма - как са отишли, какво са правили, по тъмно се прибрали. Набързо какината Микина баба приготвила софрата. Мълчали с дядото. Децата се заиграли в стаята, боричкали се в застланите постели - здравите се качвали върху малкия скрин и скачали върху застланото. Болничката, държейки стомната с донесената от манастира вода, се покачила върху скрина и както пиела - политнала, паднала и запищяла. Стомната се счупила на две…
Болничкото куцо дете, обляно цялото с вода, като събудено от страшен сън, скочило и се затичало към майка си. Вече не куцало, било напълно здраво…
Каква мома станала… Ергени заобикаляли около къщата им…
Колко години оттогава, от празника на Манастира в днешното село Златна ливада. Чирпанска шарена стомна на две. Манастирска вода. Излекувано мома…
Сочейки счупената стомна в двора си, инж. Тотев изрече: Лелината!
Закудкудяка кокошка. Снесе яйце за Великден!.
