Светозар Аврамов

ОКТОМВРИ

Листопадът трепти.
Мама си спомня
за моето раждане.

ПРИЗОРИ

Светла молитва.
Мъждукаща самота.
Приижда денят.

НОСТАЛГИЯ

Есенен дъжд:
остарели сълзи
по моето детство.

ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Вечерен ветрец
близва пламъка
на догаряща свещ.

ЦЕЛУВКА

Каква светлина!
Луната прегръща
закъснялото слънце.

УПОВАНИЕ

Храмът въздиша:
старица се моли
да оживее мъжът й.

САМОТА

Безлюдна вселена.
Умореният пътник
вървеше наникъде.

ЛИСТОПАД

Есенен ветрец.
Дървото се съблича.
Усещане за възраст.

ЗИМА

Планината трепери
от бездомния студ.
Спомен за камина.

ГОДИШНИНА

Есенни гробища.
Сълза през ноември.
Видение за татко.