ЖЕНИ КРАЙ ПРАГОВЕТЕ
ЖЕНИ КРАЙ ПРАГОВЕТЕ
Тъмнеят боровите пейки
край праговете изтънели.
И дюля
с уморена грейка
жълтее в късните недели.
Спокойно есенее хълма.
С тях може всичко да се случи.
Ала сърцата им са пълни
с изстинали,
далечни звуци,
с войни,
с тревожни телеграми
и повиквателни във здрача.
Все още
в смътната им памет
дохожда с вести
раздавачът…
Назад -
износени години.
Отсреща -
есенее хълма.
Таят забрадките им минало,
навярно затова са тъмни.
И ТИ ЩЕ ПРЕБЪДЕШ
Семе се сейне от зряло жито.
Кон над могила рие с копито.
Зора се сипне над голо бърдо.
Но ти оставаш -
кремъчно твърда.
Вдигат се сватби и кръщенета.
Паднали гният в южни полета.
И цвят, и дърве буря сломява -
ти не се даваш.
И пак оставаш.
В капка от извор. В гърло на пиле.
В пъстра пъстърва. Във корен жилав.
Свято обрядна. Пречисто грешна.
С минала слава.
С усмивка днешна.
И ще пребъдеш. И ще те има.
Непокорена. Непокорима.
Да ни отреждаш мъчни пътеки.
И хляб насъщен.
И гроб за всеки.
