Анибал Радичев

ПРИЗОРИ

Мисълта ми потъва
през пластовете на времето.
Тя прониква надолу,
а докосва високо,
високо над себе си
битието измислено…
Обърнати изображения
на неродена реалност.
Фантазни картини
на вторичното щастие.
Несътворени предчувствия
в обективите на съня…
Осъзнавам, че те са
точката ми опорна.
Отворя ли очите си -
ще бъде вторник.

НЕЛЕПО

Ела. Седни да помълчим, преди да си отида.
От теб и от съвместната досада.
Спасението в този миг изглежда очевидно,
но виж, че нямам сили да се радвам…

Пресъхнаха възторзите, подобно на водата
в стар кладенец, от пясъци затлачен.
Дебитът на вината си не мога да пресмятам,
но виж, че нямам сили да заплача.

В света ни малък чувството голямо издребня и
мутира любовта в еснафска сага.
Сега мълчим…
Градът навън примамливо сияе,
но виж, че нямам сили да избягам…

ПРИЯТЕЛИ

Не успях да избягам в Утопия
от приятели - марка „менте”.
Аз за тях съм излишното копеле
и подритват живота ми те.

А съм гъкнал - одират ми кожата!
(Ще ме порнат, разбира се, в гръб.)
Изпреварили волята божия,
ще я опнат на типов калъп.

Ако трябва, те биха ме глътнали
и така - по балтон разкопчан.
Ще ме впишат в графата на мъртвите
и во веки веков ще мълча…

Като мишка в сайванта, притисната
от извита над нея боа,
тракам зъбки и църкам неистово:
- Абе, що не ви… А?!…

РАВНОСМЕТКА

Вървях по земята,
вторачил очи
напред и нагоре.
Таях любопитство -
какво ще се случи
днес и утре, и после…
Обхождах света,
прикован и разпънат
в посоките четири -
между всяко начало
и края печален.
Утъпках карето
на живота си кратък,
за да кажа през зъби:
Каква равносметка!
Цял живот, равнозначен
на сто чифта разпрани
от пътя подметки…

ИЗХОД

Дрогирахме земята с миазми.
Напомпахме въздуха с пушек.
Съсири се водата в аязмото.
За истерията ни
няма отдушник.
Както няма за смъртника избор.
Както няма за живия изход.
Както няма за мъдрия щастие,
нито светла и трайна заблуда.
И в резерва какво ни остава?
Може би безразсъдната вечност?
Да дерзаем тогава.
До дупка!
И с присъщата за нас лудост,
и с привичната за нас злоба,
нека хванем лопатата права
и да си изкопаем
гроба.