СЪН, КОЙТО СЪБУЖДА
„Насън или наяве” е измамно смешна повест за съдбата на сърбина в годините на преход от нещо към нищо-нeщо, което нито може да се промени, нито може да остане същото. Обикновен човек на средна възраст, който работи в полицията, а през „свободното” си време пасе двете си кравички, за да може да свърже двата края, решава в даден момент да промени изцяло живота си, да стане друг човек и да избяга от оборския тор и подмятанията на колегите си в полицията. („Настана някаква организация без логика. Ходя насам-натам и гледам - изчезнаха стопаните. Накъдето и да погледнеш, няма стопанин. Само бандити. Така станах говедар. Като купих говедата, а от зор ги купих, колегите полицаи щяха да ми извадят очите.”)
Речено-сторено. Братислав Петрович разказва от първо лице леко и с много хумор историята на Ацо, който от прост полицай и говедар се издига до виден политик, след като първо основава своята Партия на либералните комунисти, и бива ухажван от политическите и бизнес средите в САЩ и ЕС, но и по балкански люто клеймен от политическите си противници, които ужасени наблюдават как той им издърпва „килимчето изпод краката”. Перипетиите в неговото израстване разкриват по много забавен и оголено прозрачен начин машинациите и находчиво-елементарните политически ходове, игри и далавери, които осигуряват пътя към успеха на политическото поприще, отварящо от своя страна вратата и към финансовите облаги от политиката - нещо, което и ние в България добре знаем и виждаме с очите си.
Езикът на Петрович е просторечен, на места диалектен и нецензурен, сочен, изпъстрен с пословици и игрословици, нерядко предизвиква взрив от смях; понякога този смях е през сълзи, стига човек да си даде сметка за ужасяващата реалност, където протича действието. Това е език, който след навлизането на Ацо и колегите му от партията в политиката изведнъж се „обогатява” с купешката политическа лексика така, както те самите се докарват в новите си модни дрешки и островърхи обувки…
Написана с лекота, повестта и с лекота се чете. Опростеният слог и сюжетната линия по неподражаем иронично-сатиричен начин рисуват житието-битието на обикновените сърби и на „политическата класа”, чийто живот и дейност - макар и не съсем непосредствено - също са обект на косвено изобразяване; те са демаскирани, демитологизирани и показани като на длан така, щото човек изведнъж схваща колко елементарни са всъщност някои иначе скрити или умело прикривани механизми и лостове на властта, на политическото влияние, на политическата търговия…
Историята на Ацо е дотолкова реалистична и правдоподобна, че даже съжалих, че тя в крайна сметка се оказа сън, осенил дълбоко заспалия докато си пасе говедата „политически водач”… Финалът на повестта загатва, без да го натрапва, че не всичко в човешкия свят е изгубено и че ако хората съумеят - въпреки огромния натиск, който новите национални, регионални и световни реалности оказват върху тях - да запазят човешкото в себе си, животът не само няма да изглежда толкова лош, но би могло и да бъде променен към по-добро. В присънилата се на Ацо история има толкова правдопобност и истинност, че човек остава с чувството, че е живял сред героите на Петрович, или че те живеят около него.
Сънят на Ацо може да събуди и отрезви мнозина по отношение на това, което наричаме „политическа игра”, и да предизвика „информирано несъгласие”, както биха се изразили европейските бюрократи, със статуквото.
В началото написах, че повестта е измамно смешна. Сега ще се поправя - тя е заразително смешна, защото поставените в нея въпроси са изключително сериозни и няма по какъв друг начин да им се отговори или да бъдат разнищени те, ако не беше острието на иронията.
