Драгни Драгнев

Река Дунав, наричана Истър някога, е по-стара от света - изригва от сърцето на Европа и блести като дълга сабя на гръдта й, разделя народи, държави, земя и небе - само птиците над нея летят свободно. Натежали, отмалели накрая, водите й възсядат двата бряга, затрупват ги и грохнали от път се спускат в меката прегръдка на морето, без да свършат, без да изтекат в годините.
На югоизток, под разливите на реката и надолу край морето, припламва кафяво-зелен къс земя, нито зъбери, нито бездни, а равнина - плуват в нея ръждиви хълмчета и могили, островчета макове, облачета пелин, нивя, дъбрави и гъсталаци… Тук-там белеят кости на знайни и незнайни племена, проблясва острие на копие от прабългарски воин. Тънки пътища, изровени от копита, пробягват от хоризонт до хоризонт, а край пътищата димят поселища, пълни с живот и смърт…
Добруджа е тая земя!
От тоя кафяво-зелен хълбок тръгва България, опва млада, гореща снага под Силистра и Добрич, потръпват нежни гънки до Плиска и Преслав, расте тая земя и нататък, до Търново и Балкана и надолу, край извивките на Марица, Тунджа и Струма…
Добруджа… Залепнали като сукалчета на гърдите й, тихо и кротко дишат села и градове, между които лежи нашият Добрич… Все родни места на отдавнашни и сегашни човеци на българския дух, поети, писатели, публицисти… Тук, в този литературно-исторически ареал на Отечеството, обтягат широка следа Йордан Йовков и Дора Габе…
През двайсетте и трийсетте години на миналия век Добруджа е под румънско владичество. В тези години живеят и работят интелектуалци, журналисти и литератори като Яни Хаджиянев Калиакренски, Христо Капитанов, Любен Станчев, Печо Господинов… Те издават вестници и списания, пишат книги, защищават родния край с огнено слово, издигат искрата на родолюбието като знаме, възродени в апостоли на свободата.
След Петър Славински и Ивайло Петров добруджанският литературен ареал събира в гнездото си нови поколения творци. Те се спускат в прегръдката му сигурни, че тоя къс земя между реката и морето е тяхната съдба. Болка и радост се преплитат и бродят в душите им. Наблюдавам ги, общувам с тях и виждам, че всеки е устремен да се превърне в свещица на времето, в което живее. Всеки иска да лети с магията на думите към слънцето и свободата на духа, да стигне своите звездни мигове. Това е големият човешки път - мечтата и мисълта да отидат по-надалеч и нависоко.
Да се обърнем назад във времето с очите на дружина съвременни добруджански писатели. Ще видим колко дълги пътища на войната минават през този многострадален български край. От Силистра през Добрич и до Балчик ни срещат те с лицето на войната и със следите, които оставя. По добруджанското Черноморие, например, от Дуранкулак и Шабла до нос Калиакра в най-дълбока древност е живял праисторическият човек. Водил е битки за място на земята, за богатства, за върховенство над другите. Колко много събития помнят непристъпните, високи до 70 метра брегове на Калиакра! Траки и римляни са воювали и живели тук, с оръжие в ръка дошли славяните и прабългарите. По-късно в залива, към края на 18 век, в поредната война между Русия и Турция, ескадрата на адмирал Фьодор Ушаков сразява турския флот. Още е жива легендата за 40-те български девойки, скочили в морската бездна, за да избягат от срама, който ги очаквал при нашествието на турците в 1396 г.
Каква ли не войска минава през долината, където текат изворни води, спускат се до морето и разделят град Каварна от нос Чиракман. Тук е имало древно пристанище, от корабите слизали брадати мъже от чужди страни, готови да се бият за своите господари, и отваряли нови пътища на войната през Добруджа. По-късно на този бряг върху тракийското селище Бизоне израства средновековният български град Каварна и се превръща в център на добруджанското деспотство, където властват феодалите Балик и Добротица. Тук е било скрито и сребърното съкровище на цар Иван Александър и сина му Михаил… В по-стари времена, към средата на 7 век, и прабългарите се появяват в Добруджанския край, наричан тогава Малка Скития, и се изправят в люти битки с различни племена, но главно срещу Византия. През годините битките разпалват нови войни и от Добруджа пътищата им продължават на юг, към столицата Константинопол…
Днес в Добрич живеят и работят изследвачи и биографи на Йовков и Дора Габе. Отворено е място и за мнозина поети, белетристи, литературоведи и краеведи, които възпяват Добруджа с нейните радости и страдания. Между тях стоят имената на Йордан Дачев, Любен Бешков, Данаил Бекяров, Рада Въртунинска, Генчо Златев, Елка Няголова, Петранка Божкова, Веселина Атанасова, Йордан Кръчмаров, Кольо Чалъков, Сашо Серафимов, Красимир Бачков, Генка Петрова, Атанас Пеев, Иван Атанасов, Драгомил Георгиев… Но за тях ще говоря и пиша друг път. И по друг повод.