ПИСАТЕЛ
В памет на Янко Димов
Той седи в кафенето „Парнас”
и си пийва с един-двама приятели,
далеч от борбите за власт
във Съюза на българските писатели.
Той е тих, иронично-добър,
прямо-честен, учудващо нежен,
със лице като тъмен бакър,
и прегърбен като ябълков резен.
Бате Янко, пред твойто сърце
и Смъртта става послушна и малка,
като обикновената ти писалка
в потреперващите твои ръце…
02.06.2013
