Ели Видева

ЗЛАТО ПОЛЕ

Златно слънце, златно жито,
златно ширнало поле.
Със меандрите Марица
къдри нови брегове.
Чапли устремно пикират
покрай тънкия папур.
А керваните от гъски
следват своя древен курс.
И от слънчевата плява
вятър златен се разнася.
И започва отначало
кръговратът неугасващ.

ПРОЛЕТ

Чучулига ме събуди,
поздрави ме чичопей
и подгони всички мудни
мисли вятър да ги вей.

По стъклото гълъб чукна,
рече: „Слънцето изгря
в ден като картинка. Хуквай
срещу лудата трева.”

И ме грабна светлината,
завъртя ме полъх свеж.
Господи, благодаря ти,
че създаде свят копнеж.