Таня Попова

ЖИВОТ

Търкулнах се по пътя си
като дъхава пита,
замесена с цветен прашец и сълзи
от нечия топла добра ръка.
Дълго пътувах и много видях,
срещнах и хора, и зверове.
И всеки откъсна по малко от мен,
а птиците гладни нахраних.
За теб, виж, остана последният залък,
горчив или сладък, това ти донесох.
Опитай, ако си гладен.

ОБРАТНО БРОЕНЕ

Броя.
Минутите оставащи,
преди часовникът да иззвъни.
А после тези при поредното
задръстване на светофара.
Броя изтичащото ми работно време.
Броя и часовете - все по-малко,
в които мога да отворя книга.
Броя годините със теб,
а после тези и без теб.
(Броях и побелелите коси,
но вече се отказах…)
Броя годините на поотрасналите си деца
и техните победи и разочарования.
И цялото това броене
всъщност е обратно -
към първата минута…
Ще мога ли да преброя
последните минути на сърцето си?

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ

От този кръстопът тръгват само безпътици.
Не зная накъде ме водят
кръстосаните нерви на този лабиринт.
Пред мен е мъртва бездна и тъмна река,
зад мен - незабрава и пустота.
Събирам се из спомените си и тръгвам…
Една горчива, недоизплакана сълза ме води,
откакто нечия добра ръка ме вписа в този път -
с любов и горест да открия светлината
между заплетените нишки на съдбата.
Чувам гласа ти, залутан някъде
между извивките на мислите и чувствата.
На някакъв неясен, непознат език
говориш, но ми сочиш вярната посока.
Напрягам всичките си сетива, за да те разбера
и тръгвам пак, вървя, но виждам,
че всички пътища са вече извървени, освен един…
Не знам дали да стъпя в него.
Съкровища и прах, съдби и хора, кръв и сълзи,
смях и болка по него може би ще срещна,
но една дума и един спомен ще ми светят
и ще ме водят натам, където зная, че ме чакаш.
Душата ми ще бъде храм,
където само ти свещ можеш да запалиш.
С поглед светлосин ще ме посрещнеш
и с една въздишка само, мъката от мене ще отнемеш.
И ще притихна в твоята прегръдка -
най-топла и най-искаща от всички,
и ще ми простиш за всичко и завинаги,
ти, мамо!

***
Камък - вода - после пясък.
Огън - вода - после пепел.
Любов - сълза - после пустош.
Животът си тече…
като вода, като сълза
и превръща всичко
в пясък, в пепел, в пустош…