Анита Коларова

Читателю, 87-годишният Фидел Кастро още не е умрял. Някогашният легендарен революционер, министър - председател на Куба от 1959 до 1976 г., първи секретар на ККП, Главнокомандващ Кубинската революция, отхвърлила диктатурата на Ф. Батиста, е още жив!След бурна биография, участие в Съпротивата, партизанска борба, затвор и безбройни опити на ЦРУ за покушение над него. Опитите на ЦРУ за убийството на Кастро - от най-екзотичния до най-баналния - са 637*. Не е ли грехота да се твърди за жив човек, че е мъртъв? Все още несбъдната нечия мечта!
Така че горното заглавие разбирай като метафора. Метафора, откровено отнесена да Кубинската революция в едноименната книга на Висенте Ботин /ИК „Колибри”, 2012 г./, чието издание е осъществено с подкрепата на посолството на Кралство Испания в София. Испания, връхлетяна в не малка степен от жестока икономическа криза, напомняща описаната в книгата кубинска криза, „дължаща” се на социализма.
Кой е Висенте Ботин? Испански писател и журналист-международник, специалист по Латинска Америка, пътувал по цял свят като пратеник на испанската телевизия с цел реализация на актуални репортажи. От 2005 до 2008 г. е кореспондент в Куба. Обемистият труд /382 стр./ има за цел да докаже, че в Куба свободата е празна дума и тя е един голям затвор. В този „затвор” на Кастро обаче, по данни на самия автор, са допуснати и работят спокойно 50 чуждестранни журналисти от пресата, радиото и телевизията. Каналите на САЩ Си Ен Ен, А Бе Се и Ен Би Си имат постоянни кореспонденти на острова, както и Асошиейтед прес и британската Ройтерс. Испанската телевизия, лондонската Би Би Си и немската А Ер Де също са акредитирани в Хавана, както и испанската новинарска агенция ЕФЕ, и френската Франс прес. Същото се отнася и за вестниците „Ел паис”, „Ел Мундо” и „Лавангуария” от Испания, и „Чикаго трибюн” от САЩ. Но авторът се възмущава, че „нито един журналист не може да работи, без да е надлежно акредитиран” и в гл.17 се оплаква от подслушването и преследването на журналистите от кубинската ДС. А ето ви факт: по-голямата част на обругаващата Куба книга е написана в Хавана, което си е чисто самоопровержение. А подслушването никак не е патент само на кубинската ДС!
Цитирани са пасажи от книги и речи на Ел Команданте, придружени с ироничен разбор, откъси от книгите на Оруел „1984″ и „Кандид” на Волтер, творби на поета на Революцията Николас Гилен, кубински писатели - дисиденти, кубински бардове, та чак до плоски вицове и др. Приведени са безброй „факти”от всички сфери на кубинския живот. Това прави книгата „уникално журналистическо свидетелство за абсурдите на кубинската революция, превърнала се 50 години след победата на „кастризма” в пародия на самата себе си”. /Думи от корицата/.
Известно е, че на 19.02.2008 г., поради заболяване, Кастро се обръща към кубинския народ с изявление, че се отказва от функциите на държавен глава. Две години по-рано той е прехвърлил правомощията си на своя по-малък брат Раул. Какво облекчение: „Маргаритката се обезлиства съвсем!”- не без злорадство пише авторът. Враг № 1 на САЩ е в агония. Властта е в ръцете на неолибералния Раул. Но какви поразии вече е направил диктаторът! Първо - спрял е огромните печалби, наводнението от долари, текло години наред към САЩ, за сметка на колонията. Висенте Ботин сочи укорно официоза на Кубинската комунистическа партия в. „Гранма”: цензура, постоянни лъжи и пропаганда. Той вади безброй негативни явления в Куба, едни реални, други - измислени, отминавайки с лека ръка причините за появата им /икономическата блокада на САЩ, природните бедствия, типични за острова, познати впрочем и на САЩ, носещи щети за милиарди долари /като маргинализация на кубинското общество, ужасяващ квартирен проблем, придружен с „невиждан разврат” / „Гл. 3 „Промискуитетно смешение” /, съсипана централна част на Хавана, обявена някога от ЮНЕСКО за световна архитектурна ценност, бедност, мръсотия, емиграция, /в цифри/, „случаят Елеан”*, лошо здравеопазване и образование, груби и невъзпитани ученици, които бягат от училище, тъй както и техните учители-„даскалюги-беднюги” поради ниското заплащане, частни уроци - срам за безплатното образование, клошари, хранещи се от кофите за смет /американски патент, бел. А. К./, постоянно поскъпване, купонна система, проституция, която, въпреки забраната на социалистическата република, се разраства. С други думи „Революцията изяжда децата си”, „Островът на Свободата” е химера, скривана доскоро от „блестящите” речи на словоохотливия Фидел.
Извод: обявилият се против икономическата зависимост от САЩ дързък кубинец е довел народа си до просешка тояга, защото се е отказал от благата на Империята и е предпочел социализма. Впрочем за да изглежда напълно обективен, а не евтин пропагандатор, В. Ботин пише на стр.180: „ През януари 2008 г. в годишния доклад на Детския фонд на обединените нации - УНИЦЕФ, се признава, че Куба има най-нисък процент на детска смъртност сред развиващите се страни: на всеки 1000 новородени умират само седем деца под петгодишна възраст /…/ По данни на ООН през 1959 г. коефициентът на детска смъртност на острова е най-ниският в Латинска Америка, а в света страната е на 13-то място. Куба е била по-напред от Франция, Белгия, Япония, Италия и Испания, а днес правителството измерва „постижения” с развиващите се страни” /Справка гл. „Знаме от бели престилки”/. Нека дам още примери, изнесени от автора, с които той влиза в противоречие със самия себе си. В гл. 9, в заглавието „Злото пробуди гения” четем: „Куба има дългогодишни традиции в сферата на медицинските изследвания. /Посочен е големият учен Карлос Хуан Финлай, който през 1881 г. открива, че жълтата треска се предава чрез ухапване от комар./ „Днес биотехнологиите са се превърнали в един от главните елементи на кубинския износ заедно с никела и тютюна и носят приходи от над 200 милиона евро годишно. Куба разполага с биотехнологичен научен парк, включващ престижни институции като Центъра за генно инженерство и биотехнологии, Института „Финлай”, Центъра по молекулярна имунология, Националния център за биопрепарати, Центъра за имунен анализ, Центъра за трансплантация и регенерация на нервната система и Националния център за научни изследвания. В тези институти 12 хил. души, от които 7000 - научни работници и инженери, се занимават с изследвания и разработване на фармацевтични продукти, ваксини и противоракови препарати, продавани в над 35 страни. Плод на проучванията им са ваксина срещу хепатит В, развитието на патентована технология за производство на интерферони /протеини, добити от клетките на имунната система, които се използват за лечение на вирусни заболявания и различни видове рак/, антиретровируси за лечение на СПИН, антибиотици, вазодилататори и други/. През март 2006 г. Фидел Кастро уверява: „В медицината ще останем ненадминати в света” и Куба наистина разполага с мощна биотехнологична индустрия, която продава продуктите си в Европа, Канада, Япония и други развити страни”. Когато фактите говорят, боговете мълчат. Или се опитват да преиначават нещата. Това прави и Висенте Ботин. „Злото”* се привиждало на кубинците в образа на САЩ, в използваното от тях биологично оръжие, както писал през 2006 г. в. „Хувентуд Ребелде” по случай 20-годишнината на Центъра за генно инженерство и биотехнологии и затова Куба мобилизирала /лошо ли е направила? Бел. А.К./ целия си научен потенциал и събудила своя гений. Да твърдиш, че при такъв напредък в медицинските изследвания и производство на лекарства нещата не вървят, е меко казано силно преувеличено. Особено място заема критиката за отношенията между Фидел Кастро и друг „диктатор” - Уго Чавес, обичан безрезервно от по-голямата част на своя народ, нещо, което се доказа наскоро при изключително тържественото погребение на същия. Свидетели бяхме чрез средствата за масова информация, че дори идеологически врагове на Чавес изказаха съболезнования и почит по повод кончината му. Фидел лишил страната си от медицински кадри, изпращайки ги във Венецуела срещу петрол. Нека всеки прецени има ли право един държавен глава на такава сделка и не е ли това политика, която касае единствено страните, които се договарят, щом е изгодно и за двете страни? Никога не съм била в Куба, но мои близки бяха на работа там. И никога няма да забравят тези години, свързани с положителни емоции. Без да ставам адвокат на когото и да е, ще припомня, че певицата Йорданка Христова в предаване на Кеворк Кеворкян неотдавна призна, че е правила наскоро сериозна операция в Куба, доверявайки се не на българските, а на кубинските лекари. Впрочем голяма част от тях са завършили медицина в социалистическа България.
Тази книга отвори пред мен много въпроси, които бодат очите и плачат за отговор. Да оставим Куба и предизвестената смърт на Фидел и Революцията на Куба. Навярно тя е в криза! Няма го СССР, няма го СИВ. Но нима САЩ не са в криза, щом са най-задлъжнялата страна в света, щом печатат долари без покритие и проблемите им растат с всеки изминат ден. Щом е налице лозунгът „Окупирай Уолстрийт!” Да надникнем по-близо. Защо в 21 век всяко пето дете в ЕС не може да чете и пише? Защо световната икономическа криза продължава толкова дълго, защо Гърция е в безпрецедентна икономическа и политическа криза? Защо, освободена от социализма, приела, в името на просперитета, новия път на пазарната икономика, България 23 години агонизира икономически и финансово? Защо БАН перманентно е пред закриване? Защо страната ни се превърна в една от най-изостаналите държави без държавност, без селско стопанство и индустрия, без честна конкуренция, с господство на монополите? Защо българите вече не знаят какво е честност и чест, защо се намериха 350, 000 фалшиви бюлетини в Кричим?
Защо лекари и учители емигрираха, а тези, които останаха, са продавачи в магазините за плод и зеленчук или гледат кучета и старци в чужбина? Защо нашите деца са едни от най-невъзпитаните, чиято агресия, стигаща до престъпност, бе показана „художествено” по Канал 1 на БНТ, на връх 24 май във филма „Номер 1″, чийто режисьор бе събрал всичката кал на света, в която затъваха безпомощни учители?
Защо пияни абитуриенти спретнаха най-голямото меле, което сме виждали, точно след излъчването на този филм по телевизията? Защо българинът се облича с дрехи втора употреба? Защо се храни от контейнерите все по-голяма част от населението ни? Защо през февруари започнаха невиждани протести, придружени с крайности като самозапалванията? Какво е качеството на храната ни и не са ли МОЛ-овете пазар на застояли и съмнителни вносни стоки? Къде е българското производство?
Защо сме най-корумпираната страна, защо по СРС-та България изпревари САЩ, защо децата ни се раждат с увреждания, защо не пият мляко, а течности за чистачки и твърд алкохол до пълно натравяне и смърт, защо ги отвличат, защо умират като наркомани, защо не се раждат, защо проституцията взема все по-големи размери ?
Защо, защо, защо?
И не е ли книгата „Погребението на Кастро”, оценена като „истинска фреска на съвременна Куба, написана забавно, с хаплива ирония и много чувство за хумор”, по-скоро точна картина на нашата действителност? С тази разлика, че при нас няма жилищна криза, защото българите масово бягат от татковината си, а жилищата им са празни и времето безмилостно ги руши!

Русе, 2 юни 2013 г.

—————————–

Бележки:

*637 - данни, взети от свободната енциклопедия Уикипедия
* Злото - терорист от кубински произход Едуардо Аросена внася в Куба вируса на хеморагичната треска, взела много жертви, в т.ч. деца. За овладяването на епидемията Куба „олеква” с 45 милиона щатски долара.
* Случаят „Елеан”. Кубинче на 7 г., чиято майка, заедно с група кандидат емигранти, се удавя в морето. Детето е спасено, но САЩ не пускат Елеан при баща му в Куба, позовавайки се на Закона за правата на човека. Бащата води дела и успява да върне детето си. Случаят е превърнат в пародия на кубинската революция от автора на книгата.