Георги Стоянов

1.

Няма шега, няма измама: мандатът на надеждите и очакванията изтече. По-скоро се сгромоляса. Очите на хората се отвориха, за да разпознаят наличието на една блатна действителност, която не предлага излаз към по-добро. Помним свещеното предупреждение: само с хляб не се живее, има и по-висши ценности и повели, които трябва да съдържа човешкото ни битие. За съжаление вече стигнахме дотам - да мислим единствено за оцеляването и да забравим за духовността, която ни издига над животинския свят. Ненаситни олигарси и лъжеизбраници са обяздили катъра на властта и силата и нехаят за дереджето на електората си. Минирано е полето на взаимните отношения, лавината от омраза се търкаля надолу и расте. Но те, новите номенклатурчици, така наречения елит, ни гледат, ни чуват. Те са заети със своите лични материални интереси, бързат да присвоят създаденото от няколко поколения, да си обезпечат сигурност за много години напред.
Те добре знаят, че българската духовност е обезсилена. Най-лесно се хваща риба в мътна вода. И мътят - реките, съзнанието, надеждите.

2.

Алчната прагматичност, егоизмът и необузданата жажда за сладък живот подровиха и разцепиха дървото на народностното единение. Самовлюбленият преуспял елит, съчленен от безотговорни политици и управници носи хоругва, на която се люшка несвета троица: власт, пари, собственост. И като неизбежна сетнина - луксозно съществуване. Властта е приказното Елдорадо, към което са се устремили безсъвестни люде.

3.

По-голяма част от дните си прекарвам на село. Кръгът се затвори - преди 50 години излязох от него, ала винаги се завръщах - влакна от корените ме държаха близко до него. Винаги съм чувствал пулсът на земните и небесни сокове чрез тях - струящи от ствола, клоните и листата. Това ме е спасявало от резигнация и духовна нищета.
До преди десет-петнайсет години сочният чернозем на родното село посрещаше с тръпка младите семена. Отдаваше им топлината и ласката си и никнеха тежки жита и царевици, сияеха жълтите огледала на слънчогледите, протягаха се към земята цял лакът пиперки, за които научиха и в чужбина и тръгнаха пълни тирове нататък.
Сетне дойде промяната. Пратеници на областния управител тръгнаха да разтурят текезесетата. А те бяха укрепнали, товареха камиони с тежка, угоена продукция и я продаваха. Започна събарянето на старите къщи и граденето на нови, по-съвременни. Потресението бе всеобщо. Жельо Желев прегракнал се разпореди: земята в реални граници да се върне на собствениците. И настана небивала олелия. Брат с брата се смразиха, син с баща и майка. Елате да видите какво представлява сега полето, каква пустош е. Бурени, разбити канали, съборени помпени станции, увиснали проводници по клекнали бетонни стълбове. Българи сториха посегателство срещу българското. Земята вече е джунгла от бурени и тръни, изчезнаха в небитието забрадените жени, метнали мотички на рамо, поели към градини и пиперища. Днес нови собственици, награбили се с евтина земя, сеят единствено жито, защото машинната обработка е бърза и лесна. Затова внасяме чужди плодове и зеленчуци - вносът е близо 90 процента. Хрупаме твърди като орехи домати, безвкусни, и копнеем за родното производство. Такъв погром над родилните усмивки на нивите български история не познава.

4.

Обичам да бродя из полето.Тръгвам пешком - само така можеш да забележиш дори незабележимото. Струва ми се, че и птиците вече са кът, популацията им е смутена. И те свиха криле, слязоха на земята в очакване да отмине смъртоносния спрей на отречението и разрухата. И сънуват милите богатата трапеза на тракийската земя.
А пчелите, знаете ли, че масово измират. Няма кой да опрашва ниви, лозя, цветя, дръвчета. Нисковълновите честоти погубват работните пчели, те падат, летейки.
Веднъж мярнах нещо необикновено: пъстър кълвач бе кацнал на бетонен стълб и надничаше през някаква дупка. Вкопчил нокти в стълба, той пъхна глава. Досетих се - птицата бе свила гнездо в кухината на стълба. Там се бе излюпила челядта му и той не забравяше да я нахрани.
Полето е голо, пусто.Дървета не се виждат. И дъбравите са изпосечени, личат само дребни храсталаци. Кълвачът не бе намерил удобно дърво, за да си приготви жилище и търсеше съдружие с неживата природа. Хладината на бетона не го плашеше, напротив - предлагаше закрила.

5.

В навечерието на поредните избори от витрини, стълбове, стени ни посрещат усмивките на кандидати за властови постове. Кандидати и гости на държавната трапеза. Отвсякъде ни фиксират костюмирани мъже. Някои държат в обятията си аленобузи момиченца. Избраниците татковци яко ги държат и погледът обещава: ние ще защитим това бъдеще, което виждате в прегръдките ни. Горкото слабосилно бъдеще - то не съзнава, че същите тия любвеобилни ръце някой ден ще обхванат шийката му, ще го лишат от детски градини, от хляб и витамини. Това ще стане в името на едно безпардонно лично себеустрояване, не поради сантиментална преданост към подрастващите.
Изборите са празник. Шоу. Раздвижване на блатото. Послание: животът е хубав, дайте да го направим по-хубав, братя! Една ораторка на предизборно събрание на село се провикна: Братя и сестри, дайте да прегърнем живота! Да го прегърнем така, че да не остане празно място.
И ние тръгваме да прегръщаме избраниците си. Омекваме като сухари, натопени в сиропа на поредната лъжа. Урните ни очакват. Усмивките на избраниците огряват пътя ни. И какво? Подлагаме лековерно гърбини, за да могат лъжепатриотите да стъпят на поредното стъпало, за да се озоват в горните етажи на една нечовешка управия.

6.

Земята на Ботев и Левски е достойна за по-друга съдба. За тази съдба сме длъжни да излъчим истински водачи от кръвната група на Левски. Не, изтикваме напред арогантни мераклии за разживяване.
По едно време в България се наплодиха над 200 партии. Господи, каква потребност и кой юначен българин ги наплоди и развъди, каква стихия отглеждаме и търпим под родното небе?
Така е, защото сме с промити мозъци. Зомбирани. Масмедиите се грижат и улесняват обезличаването ни. Те рекламират чужд живот и пренебрегват масовото посиромашаване. Усърдни лъжепророци проповядват и сеят разврат от най-високо място.
Какво ни остава освен да скляпаме като котараци в брашненик. Масмедийната мелачка работи денонощно, хруска кокалите на жалкото ни съществуване.

7.

Няколко години отдадох за написване историята на родното ми село. Натъкнах се на вълнуващи събития. Преди сто и петдесет години конушлии под носа на агаряните захванали да градят храм. Заделяли доброволно труд, средства, превозвали тежки камъни от Бряговската кариера. Двайсет години зидали и майсторили, идва денят когато храмът е осветен. Гласът на мюезина от турската махала вече не дразнел християните. Те намерили път за сближаване с Бога и това укрепило тяхната вяра, християнските добродетели.. Нашите деди изградили и училище в църковния двор. Прокопали, продължили реката, която на два километра от селото била отбита към бейовата воденица. Нощем, в светлината на фенерите, те копаели тайно и когато турците видели белята на раята, скочили за разправа. Но се наложило да омекнат и отстъпят. Храмът не бивало да бъде по-висок от тяхната джамия.

Висок, много висок е бил възрожденският дух на ония българи. Живели в схлупени кирпичени къщурки без прозорци, но са гледали напред в бъдещето. В по-ново време младежката бригада месехме кал, сечахме тухли за ново училище, за дом на културата. Никой не ни плащаше. Въшлясвахме, а залъкът ни беше сладък - и солен от пролятата пот. Работехме за една друга България, в която щяха да се раждат щастливи хора.

8.

През 2001 година случаят ме отведе в Калифорния. В града-символ на сбъднатата американска мечта Сан Диего. Там работеше като компютърен програмист моя син. Срещнах и други българи емигранти. Всички бяха високообразовани специалисти, представях с чест родината. Една печал ме обзе - сивото вещество, отгледано и култивирано в България, изтичаше в Америка. Нашите даровити деца работеха за чужда кауза. Те са заплатени добре, ала сънуват Балкана, сънуват родните простори, напуснати майки и родители.

Какъв парадокс - днес всички ние се гордеем повече с миналото си и се срамуваме от настоящето. Дружно берем срама на високопоставени отродители кирякстефчовци. Духът български е унил, застрашен. Склонен към компромиси и нихилизъм.
Ще го спасим ли? Ще изцерим ли крилете му, за да литне над земята българска или ще го предадем на пълна забрава и запустение?