ЗАЛЕЗ
ЗАЛЕЗ
Тази пролетна вечер със златото
на простора е сякаш в разцвет.
Ти пред слънцето чакаш, когато то
аленее зад облака блед.
Пада тежкият облак на грижата
сред кипящата пролетна кал.
Победила пространства закнижени,
вечността разпростира крила.
А земята е пазва разгърнала…
Дремят пориви злачни в гръдта.
Твоите топли целувки по бърните
във тревога и радост горят.
Ти сънуваш и с жажда потаена
заживяваш под златно небе.
Пламва слънчева броня до края на
помрачените друми пред теб.
Само залезът бди над погаснали
кръгозори и бедни села,
там където скрибуца зад храстите
потопена във слънце кола…
КОВАЧ
Дохожда слънцето и днес
кварталите да позлати.
В ковачницата да надзърне през
заруменелите врати.
Ковачът устремява поглед, та
към слънцето да позове.
Със тежък чук над наковалнята
пурпурен лъч да изкове…
Тогаз душата му в згорията
да заблести като кристал,
макар животът сред стихията
да спи с простреляни крила…
