ТАЗИ СТАРА ЛЮБОВ, ХВАНАЛА РЪЖДА…
„Горки ловеше с меден поднос в кухнята
отблясъците на луната, за да чете”.
Е. Евтушенко
Абсурд! - би процедила всяка нахакана мацка с гол пъп и мобилен на дънките. Странно, налудничаво би й се видяло в епохата на виртуални революции подобно надхитряване на времето. Я по-добре в дискотеката!
***
Да, но започна ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ! С какво умиление гледаме как известни актьори четат приказки на малки дечица, когато настъпи сезонът му. С каква радост приветстваме читателския маратон на известни личности, които четат, да речем, страници от „Под игото”! Да, но кампанията свършва и толкова. Бяхме ли четяща нация? Този въпрос ме измъчва.
Някога четяхме с черти и резки. Бог ни прати Св. Кирил и Св. Методий, а те ни дадоха букви, съзвучни с майчината ни реч. С тях създадохме книжнина, опазила България през битки и бури. Процъфтя делото Кирило-Методиево и сред други народи, мина през изпитни и противоборства древни и нинешни… Но как стана тъй, че четенето залиня и излезе от мода? Май се разбра, че не носи дивиденти. Проблем на ГОЛЯМОТО СЕЛО. И наш, разбира се. Лесно спечелените пари, и то от хора, които не са прочели и ЕДНА КНИГА, опровергаха Стоян Михайловски, написал възторжено: „с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови!”
***
А какво разнообразие на книги в книжарниците, броящи се на пръсти! Какви автори!
Даниел Стийл, Дан Браун, Паоло Коелю… Граби, народе, по 15-20 лева! Големи и наистина стойностни писатели има, но книгите им са недостъпни като цени. От 50 лева нагоре. Всъщност не е скъпо, но ние сме бедни. Ами заглавията! Какъв шик и екзотика!
Да изброим някои: „Стъклени гейши”, „Бунтът на лесбийките”, „Интимни части” /На филмовите звезди от Холивуд/, „Хюрем”. Или пък наръчници: „Как да станеш Бог”, „Как да станеш милионер”, „Как да вдъхваме доверие” /зер недоверие, какво друго вдъхва нашето време!/.
Адреналинът на Времето раздели много влюбени от предишната им Любов, а казват, че старата любов ръжда не хваща. Лъжа е! Има хиляди начини да й изневериш - пред компютъра, в кафенето… Но интересното ВРЕМЕ е най-големият прелъстител. На улицата има много повече екшън, отколкото в книгите, в Парламента - повече театър, отколкото в най-нашумялата пиеса. Защо да четеш „ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” на Достоевски, щом престъпници - бол, а наказани - колкото да не е без хич, „ГЛАД” на Кнут Хамсун, когато на електората му чернее пред очите от него, а депутатите коват закони сред шампанизирани разкошества, „СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА” на Хемингуей, щом ежедневно на планетата някой ги кани с „Добре дошли”? Как ще посегнеш към „КЛАНИЦА 5″ на Вонегът, ако мутри разчистват сметки във входа ти, към „НАНА”, щом срещаш посестримата й не там, където й е мястото, а по модните дефилета, телевизионните канали или магистралите на татковината?
С какво да те изненада „ФИНАНСИСТ” на Т. Драйзър, когато доморасли „финансисти” смаяха по изобретателност и най-рафинираните играчи на Уолстрийт? Нима „ЛЕТИЩЕ” на Хейли ще те заинтригува вече след рухването на кулите-близнаци в Ню Йорк под напора на световния тероризъм? Мощта на художествения образ избледнява от адреналина на Живия живот. Затова грабваш дебелия вестник, а докато го поглъщаш в кафенето, той ти поглъща книгата. А как четяхме някога! Не като бабите край камината /огнището/, но пък навсякъде - в трамвая, по пейките, във влаковете и в спалните си - ненаситно, страстно, на инат се любехме с книгата…
Но ти си от елита на Интернет-поколението, присъстващ с четене в мрежата, не си от плебса, сърфиращ в сайтове за запознанства и игрички. А усещаш ли как те ограбва това студено четене, когато очите сълзят не от вълнение, а от преумора пред светещия екран? Помниш ли от кога не е капвала твоя сълза над святата книга, която са милвали и разлиствали ръцете ти? Налагало ли ти се е някога да я криеш под юргана, за да не я види майка ти, която все те е предупреждавала, че ще си развалиш зрението?
Иде празник на буквите, на книгата - тази стара любов! Да посегнем към нея, ако не с някогашната страст, поне със сегашното разкаяние…
