Драгни Драгнев

125 години от рождението на Дора Габе

„Ако имам нещо хубаво в себе си, имам го от майка си. Мама беше необикновен човек” - често повтаряше Дора Габе… Екатерина Самойловна Дуел е дъщеря на богат търговец на петрол и жито в Украйна.

Завършва гимназия и мечтае да следва медицина, лекар да стане. Купува си книги, чете, подготвя се, тъй да се каже, отрано за професията. Никаква медицина, противи се баща й, в нашето градче жена не може лекар да бъде, наговорва я той. Мечтата замира, ала наклонността й към медицината остава за цял живот.

И нали е от заможно семейство, Катя ходи вече по балове и свири на пиано. На един бал среща Пейсах и разбира, че е влюбена. Запознават се обаче преди това, на нелегална сбирка на млади народоволци в Одеса.

Влюбват се, дето се вика, от пръв поглед и от първата дума. Той е завършил търговската гимназия и е учител. Скоро минават под венчило и година по-късно се ражда Израел, наричат го и Сеня.

Момчето едва е наближило две години, когато Пейсах и Катя тръгват към България. Бащата на Катя отново се противи, но младите са по-силни, надвиват и решават сами.

Пътят е дълъг, изтощителен, ала стигат накрая до село Харманлък (дн. Дъбовик, Добричко), отсядат там и се захващат със земеделие. Имат преднина, донасят първия железен плуг в Добруджа, но се учат на всичко от тукашните селяни.

Как се оре и сее, как да жънат и да вършеят, как да месят и да пекат хляб. По-късно четат земеделски книги и сами показват на селяните кое е по-спорно и по-хубаво.

Минава време, на четвъртата година (1888) се ражда Дора и още една грижа обсебва семейството. Катя по цял ден не подгъва крак, горката, все е заета, че и до късно вечерта, додето всички мирясат и заспят.

Но тя не се оплаква и не роптае, не съжалява за нищо. Такава е съдбата й - семейството, трудът, децата. Всичко в живота й се стоварва накуп…

„Мама много хубаво свиреше на китара и много хубаво пееше - казваше по-късно, на стари години, Дора Габе. - Тя даже и стихове пишеше, но така, за смях. Не я помня никога да седи със скръстени ръце…”

И какво милосърдие, каква щедра душа носи Катя, каква готовност и щение да помага на хората в беда! Разчува се за наклонността й към медицината и от околните села и по-отдалече се стичат при нея.

Цери всичко, каквото й приляга - и хора, и животни. Бабува и на родилки - на Бабинден у тях е голям празник. От всички краища на Добруджа, още преди съмнало, прииждат деца и жени, на които е помагала при раждане.

Всяка жена е дошла да й полее, какъвто е обичаят открай време. Носи сапун, кърпа, китка босилек, ракия и някакво мезе, както и забрадка или престилка за подарък. Жените се събират на двора заедно с децата. Една подир друга честитят празника на Екатерина Самойловна, целуват й ръка, закичват я с босилек и след туй й поливат да се измие.

Накрая слагат обща трапеза насред двора, нареждат краваи, баници, варени кокошки, вино… Тогава Катя, нали е бабата, пали тамян и прикадява трапезата, полите на жените и благославя. Свирачът надува гайдата, примъква се и гъдулката, сегиз-тогиз се обажда хармониката. Жените се шегуват, пеят и играят хоро…

Наближава Великден и за този бележит празник всяка година Катя се подготвя отрано. Боядисва яйца, меси козунаци, както се тъкмят за празника българските и казашките семейства в селото. Това е за радост на децата, на Сеня, на Дора и Бела, че и за всички деца, с които играят и палуват нейните.

Идва и Коледа - Катя посреща и изпраща коледари, приглася им на песните, слуша благословиите им, когато ги дарява с кравай. Подир неделя е Сурваки и дворът се пълни със сурвакарчета… Добър, жизнерадостен, много весел човек е Екатерина Габе, приказват хората.

Вярно е, богата и красива душа има, но посред душата й гори една мъка. Не може да се примири с кончината на Емануил, малкото братче на децата й, как тъй да го прежали!? Умира от тифус, милото, откъде дойде тази проклетия, откъде го намери тази болест - един Господ знае. А е едва деветгодишно, русо, с къдрави коси и светли очи. По-късно, през 1921 г. - друга загуба, още една мъка. Умира Сеня, големият син, от скоротечна туберкулоза издъхва. Катя го погребва във Варна.

Чудят се близките и съседите на Катя - кога намира време да чете книги, да посреща гости от Добрич, неколцина учители най-често, но и руски преселници понякога за вечеринка.

Недоумяват как смогва тъй дълго да се занимава с децата, да пее и да рисува заедно с тях. Дора е петгодишна, когато майка й я научава да чете и пише. Едва е навършила 6 години, когато я записва да учи в отделенията.

В същото време Екатерина Габе е обсебена от учението на Дарвин и от няколко тънички книжки по птицевъдство. Решава да промени вида на домашните птици, които отглеждат хората в този край.

Пък и мъжът й разправя, че са едни такива слаби и хилави, сякаш са впрягани да теглят плуга. Прави-струва нашата Катя, кръстосва разни породи петли и кокошки и накрая трудът й завършва с успех.

Явява се на годишното земеделско изложение в Добрич и на нейните птици присъждат първа награда. Петлите са червени, с кървавотъмен гребен и красива переста опашка, а кокошките - едри, натежали като гъски и снасят червеникави яйца.

Екатерина Самойловна само веднъж се окайва в писмо до баща си, стария одески търговец, но със заобикалки. Не искала да го стресне и чак дотолкова да го разтревожи, че да хване кораба и да слезе във Варна, а оттам - в Добрич и Харманлък.

Писала му в годината, когато имотът им бил окраден, ограбен и мизерията ги стягала за гушата: „Щастливи сме много, когато във врялата вода можем да пуснем няколко топчета тесто”.

Бащата на Екатерина се досетил какво е дошло до главата на младото семейство - писмото, макар смутолевено, говорело за пълно разорение, безизходица и съсипия… Дохожда той в Харманлък, купува им още земя и инвентар, оставя им и малко пари…

И на нея, майката, много й дотежало, когато Боян Пенев и дъщеря й Дора се разделили и той си преместил багажа. Чуват ли се, виждат ли се подир туй, понеже всеки пътувал по чужбина, пишат ли си - Екатерина Габе не знаела. Останало й голяма мъка до последния ден.

И всякога, ако има сгоден случай, казвала на Дора: “Ех, моето момиче, не можа да намериш спокойствие в тоя живот!… Щом е тъй, търпи, маминото, търпи, може би ще настъпят по-добри дни…”