Банко П. Банков

Беше впечатляващ лектор. Огромен мъж с ръст на богатир от средновековен епос, едра глава с оголяло тържествено чело, като купол, рамене, гърди и ръце, издули до пръсване бялата престилка, надигната от внушителния корем, дълбок глас, който достигаше без напъване до последния ред, високо под тавана на лекционната зала. Професор Тихолов преподаваше курс по математически анализ, обикновени и частни диференциални уравнения, кратни и криволинейни интеграли, и редове. Абстрактна материя, която спъваше доста от първокурсниците - бъдещи инженери. Колегите му лектори, които четяха аналогичен курс в други факултети, правеха предмета още по-недостъпен отколкото беше, късаха половината от явяващите се на редовен изпит първокурсници и още доста на поправителна сесия. Всяка година по един - двама от презаписалите напускаха института заради невзетия изпит и разнасяха плашещата слава на предмета и катедрата. Тихолов обаче съчетаваше строго превъзходство със снизходителна щедрост. Без да слиза от академичното ниво, поднасяше материала така, че и най-посредствените слушатели успяваха да се заслушат в леми и теореми.

Пътуваше често по международни конгреси и симпозиуми, беше член на управителни тела на европейски и световни асоциации, поддържаше полезни връзки в политически среди от ляво и дясно. Шофираше виненочервено „Ауди”, знаеше се, че има вила в Бистрица и лятна къща в Синеморец, проектирана от титулован архитект. Относно семейното му положение сведенията бяха противоречиви, колко пъти беше женен и развеждан, при кого растат трите деца от законните му бракове и нерегламентирани съжителства. Очевидци твърдяха обаче, че не е останал на сухо, виждаха го редовно на симфонични концерти и театрални премиери, но също и на състезания по борба и вдигане на тежести, винаги в компания на красиви, скъпо облечени жени. Тази неяснота в официалния семеен статус и дискретните връзки на професора даваха надежди на част от слушателките му в залата да си въобразяват - как биха привлекли вниманието му и успели да се настанят поне за вечер, ако не и за постоянно, до рамото на внушителния мъж във вишневочервеното „Ауди”. Най-често подобни фантазии се въртяха в главите на грозновати късокраки колежки, те компенсираха с розовати фантазии пренебрежението, което им засвидетелстваха по-оперените момчета от групата.
…………………………..
На именития професор и форматен мъж асистираха млади съпрузи-математици, издържали един след друг, в рамките на година, конкурс за постъпване в катедрата. Те живееха в институтско общежитие, хранеха се в студентския стол и взимаха с канчета храна за вечеря, което караше прескочилите изпита по математика да се отнасят с известно пренебрежение към тях. Той беше тромав млад мъж, предразположен към напълняване, с къдрава коса, големи биволски очи и сочна уста. Казваше се Евгений, но прозвището му беше Гената. Носеше се развлечено, изпод престилката му ризата беше често измъкната от панталона, крачолите - или къси, та откриваха дебелите му глезени, или дълги - та ги застъпваше с подпетени обувки. Хвалеше се, че е взимал уроци по пеене при прочут някога, вече загубил гласа си оперен певец, на тържества в института пееше с доста приличен бас песен от Добри Христов и две арии, една от опера на Белини и друга - руска. Математиците често са музикални, изглежда има връзка между математическата логика и правилата на нотното писмо. Разбираше си материята без грешка, нямаше интеграл или диференциално уравнение, които да го затрудни пред студентите.

Жена му Стоядинка беше миньонче, изящна, с дребно лице на скокливо птиче и нежен глас. Носеше се с вкус, който признаваха и най-претенциозните студентки. Предпочиташе блузки и поли в хармониращи си пастелни цветове, ефирни шалчета, маншети от ситна дантела. Като трогващо наивна героиня от опера от Пучини. Но пък материята често я затрудняваше, изпяваше си теорията, но я препъваха някои диференциални уравнения, които тарикати от групите нарочно изравяха по интернет или от стари сборници, изчервяваше се безпомощно, лицето й пламваше. Спасяваше я съпругът й. „Генчо, да се консултираме с теб по един проблем”, предлагаше смутено тя, консултацията всъщност беше формула за измъкване. Гената, с разпасаната риза и подпетени обувки, обясняваше авторитетно и на висок глас каква субституция да се направи за случая.
………………………….
На третата година от асистентстването им, младото семейство се изнесе от общежитието, защото получи едностаен апартамент във ведомствен блок на Института. Под ситно ръмящ есенен дъжд, налепил с жълти листа лъскавия асфалт, двамата натовариха на пикап скромната си покъщнина, печка „Раховец”, хладилник „Минск”, два вързопа дрехи, картонена кутия от телевизор, пълна с математическа литература и поеха да катерят следващата височина в живота си. Тази година се оказа успешна за тях заедно и поотделно. Репутацията на Гената, че е в състояние да оправи с уроци по математика и най-посредствения кандидат студент на конкурсни изпити, се разпространяваше почти официално. Не можеше да си вдигне главата от ангажименти, заплатите не достигаха, а новото жилище искаше обзавеждане.

Жена му пък, подготвена где настоятелно, где - нетърпеливо от Гената, по причина, че трябваше да й повтаря по три пъти някои тънкости от материала, се яви на конкурс за задочна докторантура. Беше единствена кандидатка за мястото, научното поприще отдавна не будеше ентусиазъм сред младите университетски абсолвенти. Получи много добра оценка по специалния предмет, справи се с превода от английски език и я зачислиха в докторантура, като й определиха за научен ръководител професор Тихолов. И това си беше късмет, нямаше случай Тихолов да не изведе свой докторант до успешна защита.

Сложиш ли си диплома за доктор, че после и за доцент в чекмеджето, титлите и званията почват да работят за теб. Отварят ти врати за хонорувани членства в комисии по атестации и акредитации, плащат ти се пътувания за симпозиуми и конгреси от бюджет „научни изследвания”. Опразнените курортни хотелски бази в Златни пясъци, Татрите и Ваймар, есенно време се захранват от конгресен туризъм.

В дневния и вечерен график на съпрузите разминавките почнаха да зачестяват. Стоядинка трябваше да прегледа планина от литература, да присъства на повечето от многобройните научни и обществени изяви на ръководителя си. Гената пък трябваше да поема грижи за седмичното почистване, пране и готвене. Иначе ще кара на сухоежбина.

За сметка на това Евгений се хвалеше пред колеги колко е случила съпругата му с научен ръководител. Тихолов й е подбрал дисертабилна тема, следи отблизо работата й, чете и редактира всеки написан ред, проверява изводите на формули. Доста често остават да работят заедно вечер след учебни занятия в института, кани я за допълнителни консултации в събота и неделя. В апартамента му зад Семинарията можело да се изгубиш. Огромен кабинет целият в библиотечни шкафове от орехово дърво, най-модерна електронна техника, хол с две гарнитури от „Платан” и „Икеа” в шоколад и лешников беж. Зимна градина, трапезария с маса за дванайсет души, тежък кристал от Чехия и прозирен китайски порцелан. Вилата пък била решена модерно, общ обем на две нива с обособени кътове, витринни прозорци от пода до тавана, баня с джакузи.

На два пъти, увлечени от работа, Стоядинка и професорът се заседявали до сред нощ и тя изпускала последния автобус за града. Освен това й уредил командировка да го придружи и представят частични резултати от изследванията пред конгреса на македонските градежни инженери в Охрид, на научната сесия в Солунския университет Аристотелес и на конференция по многомерни пространства в Католическия университет в Льовен.

Зад гърба на Евгени приятелите му клатеха скептично глава, толкова усърдни грижи за хубавичка омъжена докторантка, от страна на професор-планина с лакомо тяло, с признати и непризнати деца, докарват мисъл за друго. Не се ли бои Евгени какво би могло да се случи? Евгени отговаряше с патетичен гняв на всякакви внушения и недомлъвки. Той няма да позволи на никого да изказва съмнения относно семейството и жена му. И да злослови относно безкористната помощ на професора. Колегите, които не са си седнали на задника да напишат една дисертация, просто завиждат. Днес така, утре така, колкото напредваше работата по дисертацията, правеше впечатление, че докторантката почва да изглежда все по-женствена и свежа, закръгляше се. Стоядинка сподели развълнувано пред колежка, че чакат дете, отдавна им е време с Евгени да станат родители.

Коментариите за и против ролята на участниците в подобна триъгълна занимавка обсебиха институтското преподавателското тяло през следващите месеци. Мъжете изпитваха тайна завист към ръсещия живо семе и дисертабилни идеи по пътя си професор. Какъв капацитет за творчество, Боже, у този гигант с тяло и ум. Жените се правеха на предизвикани морално, съжаляваха съпруга на заподозряната, толкова ли няма кой да му отвори очите. Но който сам се прави на слепец, иди му помагай. Може би скрито в себе си завиждаха. Евгени продължаваше да обяснява как напредва работата по Стоядинкината дисертация, да хвали ръководителя за отзивчивостта му, но почна да изглежда някак гузен, отбягваше разговори насаме с колеги.

В резултата на този житейски пъзел (казано на днешен език), се появи една дисертация, която бе успешно защитена и след това, както много други дисертации, беше складирана да прашасва в три екземпляра в претъпканото от дебели папки депо на висшата атестационна комисия. Роди се и едно здраво, три и половина килограмово, гласовито и лакомо бебе, момченце. Законният баща на бебето, главният асистент Гената, го посрещна, изтерзан от колебания, на вратата на родилния дом. Съпругата му връчи да прегърне пакет пелени, муцунката, подаваща се от пелените се прозина дълбоко, ококори мътни очи. Стоядинка прошепна развълнувано на бащиното ухо: „Виждаш ли колко прилича на теб?”. Сърцето на Гената спря да бие за миг от объркване, угризения и сладка слабост, очите му се насълзиха от умиление. После се засмя до уши и отведе тържествуващ семейството в нагласената за детска и пребоядисана в прасковен цвят стая в апартамента на десетия етаж във ведомствения блок.

За професор Тихолов се споменаваше по-рядко. В разгара на прехода към божем пазарно общество, когато субсидиите за висше образование отъняха съвсем и започнаха да мизерстват дори член кореспонденти на БАН, той съобщи в интервю по кабелна телевизия, че е спечелил конкурс да оглави лекторат по висша математика в университета в Белмопан, в средноамериканската държава Белиз. Много реномиран университет, увери авторитетно Тихолов. Телевизионната говорителка даваше вид, да е наясно с географията на Средна Америка, макар че, както и повечето зрители, не бе чувала за Белиз, камо ли за Белмопан и известния му университет.

След време Евгений се похвали не съвсем уверено пред колеги, че професорът е уредил асистентски договори за него и Стоядинка към лектората по математика в Белмопанския университет. Тя се колебаела дали да приемат, заради малкия юнак. Все пак - тропическа климат, различна храна, по-инакви болести. Но пък от друга страна, ще си поправят материалното положение. Рано късно ще се нуждаят от по-обширно жилище, време е да помислят за кола и второ дете. Събеседниците одобряваха доводите на съпругата му с разбиращи усмивки. И тези усмивки сепваха сърцето на Гената с внезапна слабост и подозрения. Но те се забравяха бързо, отнесени от нетърпеливо любопитство да разясняваш интеграли и диференциални уравнения на смугли студентки, стройни като ямайски спринтьорки, в бяла университетска сграда, под зелени палми, край топло синьо море.