Иван Ковачев

На улица „Сава Силов” в Стара Загора в стилна масивна къща се помещава редакцията на алманаха „Хоризонт”. В една стая са бюрата на поетите Стойчо Стойчев и Янко Димов. Избено помещение е превърнато в заведение. Редовните посетители, старозагорските творци, ревностно и гальовно са си го кръстили „Пегаса”.
Кабинетната тишина не привлича Янко Димов и той често бива обзет от музата на далечните пътувания. Понякога отсъства повече от месец. В „Пегаса” няма места. На маса с чаша кафе и колежки е съпругата на Янко - Татяна. Всички знаят навиците на поета и все пак някой си прави неуместна шега, пита Татяна къде е Янко. - На маневри! - невъзмутимо отговаря съпругата и всичко си продължава.
С Янко Димов ме запозна Димитър Данаилов в 1977 г. Неделен летен ден. Затварят ресторант „Ален мак” и се отправяме към музея на Яворов. В стаята на бати Митю се разполагаме - аз сядам зад бюрото на домакина и започвам да чета томче от поредицата „Български преводачи”. В ръцете ми е книжката с преведените от Георги Михайлов прокълнати поети. Бати Митю казва, че преводачът е правист и като млад адвокат е практикувал в Чирпан. Домакинът е заел фотьойла, а Янко Димов се е инсталирал на диванчето.
Скоро поетите ги обхваща дрямка. В неделната привечер, някъде към 8 часа, се събуждат, не могат да преценят веднага колко е часът. Часовникът на Янко слага край на спора. Изпращаме Данаилов до блока и отиваме пак в ресторанта, след това към нас се присъединява Пейчо Козарев. Полунощ ни заварва в апартамента на бати Митю, който сега е резиденция на Янко. Скоро след това оставяме поетите. Следва трудният ден понеделник, а и сме на работа.
Редакцията на вестник „Септември” през година-две организираше като награда за кореспонденти и сътрудници екскурзии в чужбина. През юли 1979 г. пътуваме с влак за ГДР (Германската демократична република). В Лайпциг след музея на Георги Димитров в някогашното Министерство на правосъдието, посещаваме църквата „Томас Кирхе”. Тук е погребан великият композитор Йохан Себастиян Бах. Свири орган и придава на църквата величественост и атмосфера на философска смиреност. Пред църквата е паметникът на световния автор на музика. Скулптурата е впечатлила Янко Димов и вече в България той написа стихотворението „Паметникът на Бах”. Предлагам строфа от него, а той много добре илюстрира образното виждане на поета:

А скулпторът не е метафоричен,
не се опитва да ги смае с модна хватка.
Показва, че маестрото бил вечно безпаричен
по начин прост - обръщайки джобовете на фрака.

През 80-те години на миналия век тогавашният председател на Съюза на българските писатели Любомир Левчев командирова за три дни в Чирпан Янко Димов с една единствена поръка: да направи всичко възможно, т.е. да убеди и мотивира, Димитър Данаилов „да попълни” собственоръчно няколкото документа, с които Съюзът на българските писатели (СБП) да го приеме за свой член. Янко Димов гостува на градчето „3 х 3 дни” и… изпълни мисията си. Данаилов най-после стана член на СПБ - постфактум, защото за хората той отдавна бе „нашият поет”.