Таня Танасова-Тодорова

Барчето се подготвяше за нощна смяна, когато се появиха клиенти.
- А, вие ли сте! - се обърна барманът към тях, като към стари познати, - заповядайте. Само внимавайте, че подът е мокър и хлъзгав.
Те се спряха до крайната масичка. Бяха усмихнати, дори сияещи. Жената от бара беше се подготвила вече да си тръгва, но се захвана да ги обслужва. Съпругът й, който току що беше дошъл да я смени, запали цигара и излезе навън. Мъжът помогна на жената да седне и след като се убеди, че и тя и момичето, и момчето получиха желаните си питиета, излезе и той след бармана да пуши.
- Днес не е много хубаво времето, - започна барманът, като му предложи огънче. - Но вие сте все така весели както и друг път. Личи се, че сте много щастливо семейство.
Мъжът вместо отговор пусна няколко колелца пушек и на свой ред попита: Вие с госпожата семейство ли сте?
- Да. Държим със жената това барче. И добави, изпреварвайки евентуален въпрос: - Под наем сме.
- Сами ли работите?
- Тя основно жената се занимава. Но слаба работа е. Няма клиенти, доходът ни е колкото да си оправим сметките. Тя се разправя със стоки, с документи. Аз идвам предимно вечер, а тя се прибира вкъщи да оправи децата, къщата.
- Аз мисля, че вие трябва да сте много щастлив мъж. Щом жена ви е здрава и може да върши толкова работи.
Барманът го гледаше внимателно, сякаш очакваше още аргументи в полза на казаното до сега. И той продължи:
- Моята жена е болна. След кратка пауза добави - от рак. Дните й са преброени . Затова се радваме на всеки изминал ден, през който сме имали възможността да бъдем заедно. През последната година моята задача беше да осигуря прехрана на семейство, лекарства на болната. И като се наведе към събеседника си, макар че нямаше кой да го чуе, добави - и да си купя секс. Барманът го загледа учудено. Митът за щастливото семейство съвсем се развенча.
Мъжът побърза да се оправдае: „Болестта на жена ми е в напреднал стадий, та не става и затова… Иначе много се обичаме.” Очите му се насълзиха. Известно време те мълчаливо пушиха. После мъжът продължи.
- Бих могъл да си имам приятелка, но се страхувам, че ще се превържа към нея, затова ползвам проститутки.
- Жена ти знае ли? - искаше да попита барманът. Но така и не се осмели, запали друга цигара, предложи и на събеседника си и с целия си вид проявяваше мъжка солидарност. Но не знаеше какво точно да му каже в такъв момент, та да не вземе да помисли, че го осъжда или нещо подобно.
- А днес сме особено щастливи, - продължи мъжът. - Синът ни е абитуриент. Майка му се радва, че е доживяла до бала му. А аз се радвам, че ще почне скоро работа. И ще делим с него грижите за семейството, та ще ми бъде по-лесно. Малката още не знае цялата истина за болестта на майка си. - кимна той към момичето, която беше най-много на петнайсет. Задачата на жена ми е да изглежда добре пред децата, да не се омрачава животът им още от сега. А голямата й мечта да доживее и до бала на дъщерята. Но…
Той съжали, че го каза това „но”, защото каквото и да кажеше след него, все щеше да не е подходящо.
- Божа работа е това, - прекъсна неловката пауза барманът. Мъжът охотно закима, - Така е, така е!
Те погледнаха и двамата като по уговорка в бара. На масата майката и двете й деца си приказваха нещо приятно и се усмихваха щастливо. Барманката стоеше отстрани, с удоволствие ги наблюдаваше, сигурно им завиждаше и беше забравила,че може да си тръгва вече.
Жената забеляза, че ги гледат и метна с ръка на мъжа си да дойде. Той угаси недопушената цигара в пепелника, погледна някъде на далеч през рамото на бармана, сякаш се двоумеше дали да добави ли още нещо към казаното. Тръсна побелият си, но още буен перчем и влезе вътре.
След малко семейството напусна заведението. Мъжът като прекрачи последното стъпало, се обърна и кимна на бармана. Той в отговор вдигна ръката си нагоре, после събра пръстите си в юмрук и няколко пъти го разтресе над главата си. С този жест той искаше да му каже много неща, които не успя да каже с думи - Разбирам те! Щастлив съм! Кураж!
Жената вървеше в средата, хваната за мъжа и за момичето, а момчето тичаше напред с фотоапарата да им направи снимка. После, момчето зае място до майка си, а мъжът изтича напред. Майката се спря, погледна по ред децата си, сякаш да се убеди, че до нея са именно те, а може би - че са усмихнати, усмихна се и тя, и бащата щракна. Това ще са снимки от семейният им албум, когато те вече няма да са в същият състав, - помисли си барманът. Той ги изпрати с поглед докато се скриха зад ъгъла. Размаха още веднъж юмрук, макар че никой не го виждаше и влезе вътре.
Жена му беше готова вече да тръгва. Тя с едната ръка стискаше чантичката си с оскъдния дневен оборот, а с другата освобождаваше косата си от ластика. Тя винаги я прибираше на опашка, когато от барманка трябваше да стане чистачка. Мъжът й измъкна чантата, остави я настрана, прегърна я и й каза, че е много щастлив.