ПО ТЕЛЕФОНА
Сцената е преградена на две. В едната половина е Жабата, а в другата - Щъркът.
ЩЪРКЪТ
Ало, централа, дайте ми Жабурана!
ЖАБАТА
Ало, ало!…
Кой ме буди толкоз рано?
На съня ми кой побърка?
ЩЪРКЪТ
Аз съм, мила Жабурано,
аз, приятелят ти Щърка.
ЖАБАТА
О-о, приятел?… От кога ли?
ЩЪРКЪТ
Туй съмнение ви бърка.
А да знаеш, колко жали
булката ми - кака Щърка,
дето тъй от нас страните,
на голямо се държите!
Та помислих си, любезна,
раничко да те подиря -
с тебе в разговор да влезна:
търсила си, чух квартира…
Аз пък имам, ех, каква,
хем е топла, то се знае,
хем широка - тя цял рай е…
ЖАБАТА
Май досещам се, коя е…
Твоята квартира зная.
ЩЪРКЪТ
Ето, ето пак съмнение -
все тъй мислите за мене.
Но за да се уверите,
надзърнете през вратите!
Ало, ало, ало!…
Чува ли се, мила Жабо?
ЖАБАТА
Чува се, но многа слабо…