Пенка Иванова

В язовира, малко след като реката се губи в него - над трепкащата, сребриста водна площ на езерото се извисява кубето на една църква. Когато водата намалее, нивото пада до каменните й основи. Само един човек - рибарят, обичаше да ходи тогава с рибарската си лодка до това свято место, съхранило най-светлите моменти от живота му. Какво беше останало от старинните стенописи той единствен знаеше. За него тази реликва беше много скъпа.
Колко ли тайни крие и днес недостъпния за посещение храм?
На времето, когато се строеше язовира, хората от селцето, което щеше да бъде залято, се изселиха. Рибарят остана. Съпругата и петгодишният му син отидоха в близкия град. След време и той щеше да ги последва, но все отлагаше…
Въпреки, че половината двор беше вече залят - той не намери сили да го напусне. Остана в родния си дом до края на дните си.

Денчо - синът му, рано остана без баща.
Порасна момчето. Пожела да учи в агрономическия. След като завърши, поработи някоя друга година като агроном. После не му подновиха договора и остана без работа. Нямаше друг избор и започна в оръжейния завод.
В Арсенала не е като на полето да се работи сред дъхави треви и синьо небе, но какво да се прави… Само няколко месеца бяха минали от както започна там, но хората вече го бяха обикнали, беше получил уважението им… В цеха, където работеше, завари Жеката. Бяха в една смяна. Веднъж, в края на работния ден Жеката проследяваше последния етап от операцията за смесването на отделните компоненти за получаване на взривното вещество, но за миг нещо припламна и…  Денчо се втурна, да предотврати по някакъв начин опасността за колегата си от взривния материал, но самият той жестоко пострада…
Линейката пристигна много бързо.

След продължително лечение Денчо успя да се върне в къщи.

При инцидента той предполагаше какъв може да е рискът, но искаше да спаси колегата си. Знаеше от себе си какво е рано да останеш без бащина подкрепа. Жеката беше с две невръстни деца, но благодарение на Денчо, той оцеля и успя да си ги отгледа.

,Малко са, които биха постъпили така!” - коментират хората и сега, които го познават.

Днес Денчо често ходи до езерото, сяда до плачещата върба, откъдето се вижда само кубето на църквичката на залятото от водите родно село, вади палитрата и рисува.
Неотдавна в градската галерия се откри изложба на негови картини. ,,Рибар с лодка” край храма, портрет: ,,Жеката”, пейзажи: ,,Цъфнали вишни”, ,,Поле с лавандула”, ,,Розобер”…

Трудно се движи Денчо след произшествието в Арсенала, но надеждата, призванието му да рисува му даде нови сили да се пребори със съдбата си.