ИЗ „ЖИВОТ И МИСЪЛ” (1938)

Георги Хрусанов

фрагменти

1.

Красотата е хармонично съчетание на линии и дух. Тя е етично начало. Божествена благословия. Да бъдеш пръв в живота - и водач на себе си и на людете, трябва да бъдеш поне малко закърмен от нея в всяка линия и проява. Само тогава жизнените преобразувания, които ще се извършат за себе и другите - ще имат трайност, ценност и мисъл.

2.

Борбата за хляб не би трябвало да се къса като първа цел за съществуване в живота - от целта за духовен растеж. Те и двете би трябвало да вървят ведно, ръка за ръка. Революциите за хляб и слънце са падали, когато са се откъсвали от изяществото на сърцето, израждали са се в борба без дух. Борбата за хляб - и борбата за светлина, би трябвало да бъдат винаги ведно, под един лозунг.

3.

Изкуството е мост между бляна и действителността. Ония, които не са минали по тоя мост, ще излъжат, ако някога рекат, че са видели светлината на небето.

4.

Спряха ме двама нищи и ме запитаха:
- Кой си ти?
Аз ги погледнах и им казах:
- Аз съм волята на личността!
Отдръпнаха се и ми сториха път.
И аз минах горд и силен, но не помислих, че побеждавам.
Не е победа, когато сразяваш нищи.

5.

Любовта е вечна, безгранична, благословено начало, идещо от дълбините на непобедимия и вечен устрем за красота. За нея няма мерки, нито граници, тя не изхожда само от стеснения кръг на чувството за оплождане. Любовта е многостранен
лъч, чието съвършенство е тук- и отвъд нас - да носи образа и истината на красотата.

6.

В сънищата си ние често мечтаем за истина, но в живота си колко малко живеем с мечтата за добротворство и с блян за красота!

7.

Както писателите, така и земеделците - всички творят. Първите строят народната нива с мисъл и перо - вторите: със семе и рало. Да създават блага за народа и за себе си, е тяхната цел. Но както писателите - тръбачи на нов ден, така и земеделците - чудотворци на труд, трябва да помнят едно, когато сеят: да възпитат ония, които идат след стъпките им, в дух на признателност към самите тях.

8.

Днешната младеж робува на киното, на джаз-банда, на радиото, на необуздания стремеж за прелъстяване, на удоволствията. По-малко тя отваря днес гледец към богатите съкровищници на мисълта и изкуството. В тоя хаос на противоречие между
младостта и волята за сериозност, се изгражда голям къс от националните загрижености на съвременните народи. И ако днес се говори за голям упадък във всяка жизнена проява, голям дял на виновност се пада и на ония, които направляват съдбините на народите. Техните усилия за творчество требва да бъдат насочени в по-голямата си част към младежта: за възпитаване на нейната самонадеяност, за спасяването й - от големите стремежи към удоволствия, макар в такива моменти младежта да обвинява често по-старите в липса на мерило за културност!

9.

Много люде ми бяха приятели в живота, но колко малко бяха ония от тях, в които съзрях искреността и нежността на сърцето!

10.

Страданието не се изживява от всички люде. То е дар - изпратен на предопределени от съдбата, за да ги пригоди към подвиг и дни за творчество. Такива първоизбрани са жреците на изкуството. Ето защо, страданието не трябва да се изживява като сила, унищожаваща духа, - а като хероична светиня, възраждаща духа за борба към истината и към воля за красотата.

11.

Масата-люде в обществения живот, са формата на борбата за нови дни. Личността е душата и волята на тая борба. Ето защо - личността винаги се е налагала на масата, но последната никога не е могла да бъде вожд на личността.