Анита Коларова

Започвам с уговорката, че тук ще използвам думата ТАЛАНТ в по-обобщения смисъл на ЯРКА, ГЕНИАЛНА ТВОРЧЕСКА ЛИЧНОСТ, а ЕЛИТ* вместо АРИСТОКРАЦИЯ.** Последните две понятия не са напълно идентични, но имат тясна връзка дотолкова, доколкото аристокрацията е избрана част от обществото, тоест висшето общество, благородниците със синя кръв. Многобройните ТВ канали се напъват да ни убедят, че в България има ЕЛИТ. Водещата Екимова представя за „елит” в едноименното си предаване Азис и Глория, нашумели „звезди” - носителки на титлата мис България, както и всякаква модна в определени среди гмеж. България няма потомствена аристокрация поради трагично стеклите се обстоятелства през многовековното турско „присъствие”. Може би за компенсация богаташът Августин Пейчинов, американски поданик, който вече не е между живите, се самопровъзгласи за аристократ. Известен столичен лъв, бивш ватман, си купи благородническа титла, защото не знаеше къде да дене парите си, спечелени от богати простаци, които съветваше срещу тлъст хонорар как да употребяват прибори за хранене и да се държат в обществото, без самият той да е напълно наясно. Усмихна се щастието и на няколко красиви и нелишени от качества българки, които се омъжиха в чужбина за потомствени аристократи, но напуснали България, едва ли ще сложат началото на наша, родна аристокрация. Между тях беше и гимнастичката Лили Игнатова, която бързо стана графиня, омъжвайки се за граф, и още по-бързо се разведе. Колкото за купуването на титли - то е стара практика. Западащи материално синове или дъщери на аристократи сключват брак по сметка с миришещи на риба, но преяли с пари парвенюта. Световната литература е пълна с подобни примери. Симеон Втори е навярно единственият представител на кастата, но какъв българин е той? Един от последните Шишмановци - Александър, се превърна в Искендер бей, факт, недостатъчно проучен, но отразен в историята и литературата. Предаде вярата, като предпочете живота, съвсем практично и позорно.
Аристокрацията, формирала се при разпадането на родово-общинния строй в древна Елада, намира своето точно изображение в ненадминатия епос „Илиада” - тази широка панорама на материалния и духовен живот на цяла епоха, крайъгълен камък на човешката цивилизация, вълнуваща човечеството повече от 3 хиляди години. Когато великият Омир в Песен втора осъжда опита на обикновения войник Терсит чрез нечувана дързост да мери мегдан с царя на Микена Агамемнон, става ясно, че е започнало класово разслоение. За Омир Терсит е жалко човешко подобие, изрод, който обвинява мъжествения Агамемнон пред стените на Троя, че взема лъвския пай от плячката и налага социално неравенство. За Омир тази наглост е прецедент. Ето защо Терсит /терсос - дързост/ е нарисуван като карикатура - куц, кривоглед и плешив. В периода на разложение на родово-общинния строй се оформя привилегирован слой, символ на който е Агамемнон. Омир държи страната на силния. Заклеймяващи функции има сцената, когато Одисей набива Терсит и той подвива опашка, а войниците му се смеят.
Възниква резонният въпрос: поставил на мястото му Терсит, певецът на родовата аристокрация ОМИР, аедът с неустановен социален статус и несъмнена гениалност, с удивителна творческа мощ, който в повече от 14 хиляди дълги стиха /хекзаметър/ е пресъздал десетата година около Троянската война с неповторимите й герои и безбройни богове, митове и легенди, показал е преимуществата на мира пред войната, на приятелството пред враждата, на любовта пред омразата, на семейството пред самотата, на родината пред безродието, ЗНАЕ ЛИ СВОЯ СОЦИАЛЕН СТАТУС? Къде стои той на йерархическата стълба - над царете и аристокрацията или много под тях? Омир! Седем града още водят спор за негово родно място, а „той бе просил милостиня в тях!”- гласи известен стих. Той, авторът на „Илиада” и „Одисея”, които пребъдват през вековете! Но има една могъща сила, която дава отговор. И тя е ВРЕМЕТО! Омир дори да не е подозирал какъв епос е създал, както по-късно не е подозирал и Сервантес. Нищо не е в състояние да обезличи създаденото от гения. Омир, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Толстой, Достоевски стоят по-високо със създадените от тях шедьоври от всичките богаташи с аристократични гербове, от всички царе, взети заедно, купували, много често на безценица, творбите им, за да украсяват палатите си.
Талантът може да произхожда от елита или не. Може въобще да не знае своето потекло, макар и доста рядко. Херцен е дете на любовта. Но само заради безсмъртните си прозрения и шедьоври той се въззема над благородниците със „синя” кръв. Не случайни са думите на Айнщайн, без когото не можем да си представим съвременната наука, че „нищо не му дава такава представа за безсмъртие както звездите, „Престъпление и наказание” на Достоевски и „Дон Кихот” на Сервантес”.
Избухващият, повече или по-малко често, конфликт между таланта и елита, колкото и парадоксално да звучи, неминуемо се превръща или в трагедия /завършва със смърт/, или във вдъхновение, стимул за голямо изкуство. Например епиграмите на Пушкин срещу императорския двор. Творческата личност бива замесвана ловко в интриги. С тънка ирония пише граф Толстой за светските салони на Елен Курагина и Анна Шерер. Младите благородници четат книги преди приемите на шлифованата, но душевно празна Елен Курагина, за да блеснат със знания! Комичен парадокс! Познат е стремежът на елита да се доближава до велики артисти, писатели и художници, да ги кани в салоните си, да им прощава всяка ексцентричност или недодяланост. Децата-чудо Моцарт и Лист са рационално използвани от бащите си за осребряване на таланта им с показването им в модните салони на снобеещия, но и умеещ да цени понякога елит. В спомените си „Моята изповед” великата Айседора Дънкън*** пише следното: “Една вечер във вила „Ванфрид” съобщиха за пристигането на българския цар Фердинанд. Всички станаха, прошепнаха и на мен да стана, но аз бях пламенна демократка и останах изящно излегната на един стол, стил „Рекамие”. Фердинанд запита веднага коя съм и пристъпи към мене за голям ужас на всички присъстващи. Той седна на дивана до мене и ми заговори веднага твърде увлекателно за своята любов към гръцките старини”. Едва ли великата Айседора си е спестила дълбокия реверанс, какъвто една балерина блестящо би направила, за да изпита силата на женския си чар. Онова, което й е давало правото да се държи предизвикателно като пламенна демократка, Е СЪЗНАНИЕТО ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВО, което й дава ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО. Много често геният живее в съответствие със славата си, рисковано и страстно, самоизпепеляващо. В него решава гигантът, мощният индивид, свръхчовекът, какъвто е един Бетовен, един Ботев, П. П. Славейков или Яворов. Сервилността, с малки изключения, не му е присъща, тя би била предателство към неговия талант, даден му от Бога. Потомствен аристократ, Байрон презря съсловието на лордовете, а неговият Чайлд Харолд се превърна от автобиография в библия за литературните ценители, за великите Пушкин и Лермонтов. И тримата бяха пренесени в жертва на елита, който може да бъде снизходителен, когато унижава, но и невероятно безпощаден, когато „милва”, изпращайки на заточение или устройвайки „дуели на честта”. Така или иначе Моцарт не стана салонен композитор, Пушкин и Лермонтов - салонни поети. За таланта са в сила думите на Ал. Куприн: „Неговата власт - подобна на творческата власт на Бога - ще остане навеки, ще остане дори тогава, когато не само нас, но и нашите деца, и внуците ни няма да ги има на света” - казани по адрес на Л.Н. Толстой, великият писател, ексцентричният граф, презрял светското общество и тръгнал малко преди смъртта си към България…
Тежко и горко на оня талант, който прави компромиси със съвестта си. В мига, когато започне това, неговият талант е погубен, залезът идва бързо, понякога много бързо…
А елитът? За него и досега е валидно гениалното прозрение на Ницше: „Затуй, о братя мои, потребна е нова аристокрация, която върху нови скрижали отново ще напише думата БЛАГОРОДЕН” /„Тъй рече Заратустра”/.

—————————–

*елит /фр. elite/ 1. отбрана част от едно общество; 2. /бот., зоол./ отбрани екземпляри чрез селекция.
**аристокрация /фр. аristocratique - благородници/
***Айседора Дънкън - американска балерина, новаторка в балета, любима на поета Сергей Есенин.