МЕЛОДИЯ ЗА ФЛЕЙТА
МЕЛОДИЯ ЗА ФЛЕЙТА
Рибарю благ, не хвърляй свойта въдица
във моето заспало езеро,
че всичко в него е завързано на възел.
Ни риба можеш да намериш,
ни във прохладата да влезеш.
Че то е омагьосано жестоко
да спи, но и в съня да страда.
Върви, рибарю, в другата посока
да търсиш радост и награда.
Но ако все пак искаш да останеш
и не избираш пътя лесен,
змията първо трябва да извадиш
и да я смачкаш
със вълшебната си песен.
ЛЮБОВЕН ВЯТЪР
Повя ветрецът във гората
и затрептяха пролетно листата.
Подухнеше ли бавно, те полека
се свеждаха към пустата пътека.
Ала извиеше ли се далеч игриво,
танцуваха във въздуха щастливи.
Да, този вятър дирижираше
копнежите им неумиращи.
И беше сигурен, че е невидим,
а лудостта на вейките е зрима.
Но слънцето се вдигна на небето
и вятърът избяга във полето.
Оттам погледна към гората -
не трепваха, не блесваха листата.
Тогава стана ясен диригента
във тази стара кинолента.
БЯГСТВОТО НА ПОЕТА
В подмолите в нозете на скалите
ще се завърне този рак-пустинник.
На сушата премного слънце блика
и глъчката покоя му разплита.
На сушата изсъхва от надежда -
посоките го мамят жадно,
но никъде не го отвеждат,
а и небето гледа безотрадно.
В празна черупка трябва да се скрие,
във дебрите на тъмните мълчания
и малките си песни да зарие
във пясъка на мъртвите желания.
И после ще е много тихо,
и слънцето ще заблести спокойно
през синкавата призма на вълните
като дълбоко скътан спомен.
ГУГУТКАТА
Тя вече се изпълни със невидимост,
макар че е съвсем реална.
Не каца по терасите наивно,
трохи не търси, ни любов банална.
Тъй злобна дума няма да я стресне
и камъкът не я достига.
Но слънцето щом в клоните проблесне,
гугутката щастливо му намига.
И тя е всякоя, и никоя, и другата,
частица от душата на вселената.
Не ще я спреш ни с гръм, ни с удар,
със нежност може би ще я досегнеш…
СЪКРОВЕНО
Не ми откри света, а освети душата ми,
потънала в тъгата до умиране.
Душата ми се втурна в светлината
на слънчевото преоткриване.
ЦЯЛОСТ
Две реки текат във мене -
реките на душата и на тялото.
Те са като проза и поезия,
мотивите им се повтарят.
Но двете все се чувстват неуютно,
че никога докрай не са се слели.
Реката на душата, безприютна,
самотна, винаги върви отделно.
И може би едва преди морето,
когато двете лудо се забързат,
реките, най-накрая вплетени
ще заискрят в щастливата си свързаност.
И може би тогава ще съм цяла -
в мига пред вечната раздяла.
ТАЙНСТВО
Съдбовното обвързване
не е наивна песен
като цъфтеж на майски пъпки,
ни път за двама, станал тесен
след менделсоновите стъпки.
То е негаснещо сияние
от срещата на две комети.
Велико тайнство за избрани
и химн на радост във небето.
ОТВЪД
Отвъд жестоката игра на времето,
отвъд нагоните и размножението,
отвъд амбициите, битките и раните,
отвъд предателствата и страданието,
отвъд е любовта.
Реката на живота ми тече към Рая
и по-красиво от това пътуване не зная.
ДЕТЕТО
Дълбоко някъде в човека има
една незащитена територия -
тя е без име и невидима.
Там естеството зъзне голо.
И там сърцето чака ласка
като дете със залез във очите.
И там понякога на лунен блясък
танцуват сплетени душите.
ЖИВАТА ВОДА
Не пий, приятелю, от калната вода,
дори Луната нежно да я осветява,
и не върви докрай по нейната следа -
да стане извор ти не се надявай.
Не пий, приятелю, от мътната вода
единствено със мисълта да оцелееш.
Ако си много жаден, позови дъжда
в среброто на Небето да изгрее.
СВОБОДНА
По Маркес
Само миг преди голямата агония
тя ще замине за далечната земя.
Ще тръгне без багаж, а и без спомени -
свободна, озарена и сама.
Ще кацне в топлата страна безшумно,
светът ще се облива в злато.
Един мъж с нейното безумие
на малък кораб ще я чака.
Един мъж, всяка нощ сънуван,
за първи път ръката й ще вземе,
за първи път ще я целуне
и ще захвърлят дрехата на времето.
И с малкия си кораб безметежно
ще тръгнат по реката на забравата.
Ще бъде пир по време на холера,
ала морето ще блести във слава.
И с ритъма на танците неизтанцувани,
и с песните си тъжно недопети
ще продължат голямото пътуване
до края на света. И във небето.
СТРАННИЦИ
Аз именувам нещата,
които се раждат в сърцето.
Именувам нежността и светлината,
давам образ на моите тайни
и те се издигат в небето.
Думите светят след мене -
бяла следа на комета.
Ах, думите, мои посланици…
Всяка пари като решение,
всяка е с корен в сърцето.
Летете далеч,
волни странници!
