Червенко Крумов

ТАМ НЯКЪДЕ

Благословено лято!

От светлина изляти,
трептяха мускулите ни щастливи,
че могат да постигнат и небето.
И знаехме, че райските дървета
започват от чертата,
                               дето слива
земята с облаците.
                            /А веднъж дори
опитахме плода им тръпен./
Там бяха всички пътища добри
под топлите ни стъпки
и там -
          в неизкушените полета
растеше детството ни луничаво.
Там някаква звезда безкрайно светла
за нас вещаеше
                       и походи,
и слава.
Там хлябът беше прост
                                   и прости
онези думи,
                 властващи в сърцата.
Една въздишка крехка беше моста,
по който тръгвахме нагоре -
                                            в небесата.

***
… а пясъчникът на времето неуморимо се рони.

Ние бързаме, тичаме - всеотдайно задъхани,
и се втурваме в своите равноделни сезони,
откъдето зима и лято облъхват ни,
а пясъчникът на времето неуморимо се рони.

Категорично се сключва кръгът зад гърбовете ни -
една безответна стрелка по петите ни гони
и душите ни в огромно махало са вплетени,
а пясъчникът на времето неуморимо се рони.

И търсим напрегнати строгата истина,
и гледаме как се спуща денят по склона…
Ние вярваме: утре ще бъдем светли, пречистени.
Но пясъчникът на времето неумолимо се рони.