ПИСМО ДО ПОТОМЦИТЕ
ПИСМО ДО ПОТОМЦИТЕ
Писмо до потомците - няколко реда.
От фронта идва тъй къса победа,
когато пишат за геройска победа,
или на героя за смъртта.
Писмо до потомците. Няколко думи,
колкото побира шепа една -
хайдушката мярка за сетни куршуми,
надежда сетна или сетни зърна.
Късо слово до вековете зарил съм.
Под корените. С топла ръка.
От кървавото писмо на априлци
знам, потомци,
да пиша така!
От дългите нощи - та до зората,
от дългите пътища - та до дома,
от дългите мълнии на знамената
научи се българинът
на къси писма.
***
Не знам, Българийо, не знам
дали под този свод
широк и ням,
на тази ли, на друга ли звезда
живеят люде като нас окати,
чиято засияла свобода
да има толкова рождени дати
и толкоз кръстове
пред своя храм…
Не знам, Българийо,
не знам…
СИЗИФ
Най-трудното, Сизиф, е не тогава,
когато тикаш камъка с ръце
и трябва там, под тежестта лукава,
не рамо да подлагаш,
а сърце;
не е най-трудното дори това,
че горе с него изпълзял едва,
отново рухва той назад, назад! -
за да те върне пак при твоя ад.
Най-трудното е на самия връх,
когато спреш да си поемеш дъх,
погледнеш към съдиите си неми
и видиш през сълзи накървавени,
че грешници, от тебе по-големи,
отдавна, мой Сизифе,
са простени.
