Митрополит Иларион

Молитва и пост, ето двете условия, за да има успех в духовния растеж през Великия пост. За поста е казано: “Ето, сега е благоприятно време, ето сега е денят на спасение” (2 Кор.6:2). Молитвата е сила духовна. Придружена с пост, тя е още по-голяма сила. Веднъж довели при учениците на Христа Спасителя един младеж, обхванат от нечист дух, когото никой не могъл да излекува. Господ Иисус заповядал на нечестивия дух и той излязъл от него. На недоумението на Своите ученици, защо те, на който Той е дал власт над нечисти духове, не могли да го излекуват. Сам Господ казва: “Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк 9:29). Постът сам по себе си няма сила, той трябва да бъде придружен с молитва.
Молитвата е благоговейно преклонение пред Бога - разговор с Бога. В молитвата - е всичкото съзнание на зависимостта ни от Бога. Човек разкрива душа и сърце пред Сърцеведеца. Трябва да се вярва в силата на молитвата съгласно думите на Иисуса Христа: “Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори” (Мат.7:7). Щом Сам Господ казва това, трябва да бъдем уверени, че ако искането ни е добро и спасително за нас, то ще бъде изпълнено. Бог знае от какво се нуждаем, но ние трябва да изявим това. Молитвата е израз на съзнание, че сме зависими от Бога и че Той е Източник на всички блага. Молитвата е като благоуханен тамян, който издига пред Бога нашите желания. Тя е мост за прочистване от тоя свят и невидимия. Молитвата е стена, която отбранява и предпазва от сатанински изкушения, тихо пристанище от житейските вълнения, божествена надежда, в която душата се облича, за да застане пред Светия над светиите. Молитвата е умилостяване на Бога за греховете ни, просвещение на ума, успокоение на неспокойния дух, утеха в неволи и страдания.
Молитвата е чудо - вяра във възможността за свръхестествена намеса в нашия живот. Тя прави невъзможното - възможно, трудното - леко изпълнимо. Молитвата е необходима за живота на душата тъй, както въздухът за живота на тялото и водата за растенията. Пренебрегване и изоставяне на молитвата за християнина означава самонадеяност, самоволно лишаване от Божията помощ и поставяне на общението с Бога. Тъй, че молитвата е една вътрешна необходимост за човека. Молитвата се е практикувала откак свят светува. И за ония, които нямат правилни разбирания за Бога - при наличието на вяра - също е необходима молитва. Тя е изискване спрямо слабата човешка природа.
Нашата молитва обикновено е искане, прошение за наше добруване - душевно и телесно и за вечно спасение. Това е молитва просителна. Освен тази молитва има и друга - благодарствена и хвалебна. Благодарствената молитва е израз на благородство. Тя издига човека в духовно отношение, прави го да бъде признателен за сторените му благодеяния. Тя е отдаване чест на Бога, на Този, Който е причина за стореното благодеяние. Ценността на благодарствената молитва личи от евангелското повествование за чудесното излекуване на десетте прокажени. Само един след като се очистил се върнал да благодари на Господа и той бил самарянин. И за да подчертае неблагодарността на евреите Иисус Христос запитал: “Нали десетимата се очистиха, а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?” (Лука 17:18-18). Неблагодарността е лоша черта. Всичко дължим на Бога, затова за всичко трябва да Му благодарим.
Най-възвишената молитва е богохвалебствената, славословието - отдаване слава на Бога като Творец и Промислител за света. Молитвата на ангелите е непрестанно нестихващо богохваление.
Св. пророк Исайя пише: “В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок, и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около него стояха серафими, всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други: свет, свет, свет е Господ Савоат. Цялата земя е пълна с Неговата слава!” (Ис. 6:1-3).
Богохвалебствена е песента на пророк Мойсей след преминаването на Червено море: “Да възпея Господа, защото се славно прослави. И пророчица Мариам, Аронова сестра, взе тамяна в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тамяна и хора. И запя Мариам пред тях: “Възпейте Господа, защото се славно прослави: коня и ездача му хвърли в морето” (Изх.15:20-21). Св. Църква също е предвидила Мойсеевите песни да се изпълняват на богослужение през Великия пост: “Благословена е песента на Ана, майката на пророк Самуил, когато е отдавала сина си в служение на Бога за през целия му живот: “Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се рогът ми чрез моя Бог, широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам, поради спасението Ти. Никой не е тъй свет като Господ, защото няма друг освен Тебе и няма твърдения като нашия Бог…” (1 Цар.2:1-2).
Богохвалебна е песента и на тримата момци Анокий, Михаил и Азарий, преименувани съответно на Сидрах, Мисах и Авденого, хвърлени във Вавилонската пещ: “Благословен си Господи, Боже на отците ни, хвалено и прехвалено да е името Ти вовеки… Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го превъзнасяйте вовеки… Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки, Благословете Бога на боговете, всички които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки” (Деян. 3:26). И днес тази богохвалебствена песен се пее при четене паримните на вечернята на Велика събота. Псалмите на св. цар Давид и особено някои като 18, 33, 67, 99, 102, 103, избраните псалми 134 и 135 и тъй наречените хвалитни псалми 148,159,150 са богохвалебна молитва и песен и са се изпълнявали тържествено в старозаветния Израил: изпълняват се и днес при богослужение.
Богохваление са словата, които Пресвета Дева Мария, след Благовещението, като отивала в дома на Елисавета, майката на св. Йоан Кръстител, възторжено изрекла: “Душата ми величае Господа, а духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизителността на рабинята Си, защото, отсега ще ме облажават всички дарове” (Лука 1:46-48). Тази богохвалебна песен църквата изпълнява всеки ден на утринното богослужение за възвеличаване на Пресвета Дева Мария в памет на нейните думи: “Ето, отсега ще ме облажават всички родове”.
Богохваление е и песента на ангелите на многобройното ангелско “Войнство небесно”, огласила рождественската нощ над Витлеемската пещера: “Слава във висините Богу, а на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14). Светите Отци са ни оставили прекрасни образци на молитви, които влизат в състава на богослужебните книги.
Молитвата и постът - това са двете сили, които правят човека силен, духовно в пътя на съвършенството. Постил си, радват се ангелите. Чрез пост и молитва ние ставаме техни сродници. Постил св. пророк Мойсей и благодарение на поста правил чудеса и се удостоил да види Бога. Постил св. пророк Илия и се удостоил да се възнесе на небето на огнена колесница. Постил пророк Давид и затова бил прославен, като укротил лъвовете. Тримата юноши постили по време на Вавилонския плен и огласили огнената пещ. Много св. пророци и библейски праведници са постили. Постил Спасителят Ииус Христос, в пост прекарал 40 дни без хляб и вода и с това ни е научил как да се борим против дяволските изкушения. Постили св. апостоли и проповедници на вярата. Постът издига човека до небето и го вселява в рая. Постановленията на Св. Църква гласят да постят свещениците, монасите и всички даже и децата. Пророк Йона проповядвал в Ниневия на всички да постят. Те постили и градът бил спасен.
Велико нещо е постът, но за този, който няма сърце, който ненавижда брата си, той не е от полза. Таи ли в сърцето си ненавист или омраза, все едно е, че ненавижда Бога. Постът цели преди всичко опрощение на греховете, а не трябва да се забравя, че Господ Иисус Христос поставя като условие за това задължението и ние да прощаваме. Дотолкова, доколкото простим на другите ще ни бъде простено. ” И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си” (Мат.8:12), се казва в Господнята молитва “Отче наш”. Така, че този, който таи в сърцето си ненавист, злоба и вражда трябва първо да се очисти от тия душевни недъзи и тогава да се надява, че постът ще му бъде от полза. И молитвата няма да донесе полза за душата, ако не прощаваме. Ако не искаш да прощаваш, няма смисъл да постиш и да се молиш. Този, който е далеч от любовта, далеч е и от Бога. Затова като се пости от храна, трябва да се пости и духовно, човек трябва да се пази от греха и всичко онова, което обгрижава и скверни душата. Из живота на отшелниците се разказва, че авва Пасий през Великия пост се отдалечил в Египетската пустиня на строг молитвен подвиг и пост. Завърнал се при братята монаси и игуменът авва Йоан го запитал:
- Какъв подвиг стори, брате, през дните на поста?
- Прощавай, че ще кажа - отвърнал авва Паисий. - Откакто отидох на уединение в пустинята, слънцето не ме е видяло на трапеза.
- Мен пък - казал игуменът, - не ме е видял в гняв, разгневен.
Така братолюбието се поставило по-високо от поста. При това трябва да се проявява милосърдие. Прави ли това човек, Господ Иисус ще му въздаде на небето. Св. пророк и цар Давид казва: “Блажен е оня, който приглежда бедния (и сиромаси) в злочест ден Господ ще го избави” (Пс. 40:1). Ще го избави от беди и нещастия, сега и в бъдещия век ще му дари вечен живот. На последния, страшния съд Господ Иисус ще въздаде всекиму според проявеното милосърдие, като счита, че то е проявено към Самия Него. “Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие благословените от Отца Ми, наследете царството приготвено вам от създание мира: защото гладен бях, и вие Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те освободихме? А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам: доколкото сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат.25:34-40). Всичко е преходно, само делата остават. Те съпътстват човека и след смъртта. Във всичко човек трябва да се съобразява с нравствения закон, иначе постът ще бъде напразно изтощение на тялото. В основата на нравствения закон е любовта, а “Любовта е изпълнение на закона (Рим.13:10) за евангелския закон.
Човек трябва да пости със смирение и съзнание за себе си. Авва Исидор казва: “По-добре да ядеш месо, отколкото да постиш и надменно да изявяваш това”. Някой си сред отшелниците в Египет постил усилено и хората от околните села почнали да го наричат “постник!” Това стигнало да ушите на авва Зонин. Повикал го той и му казал, че това не го препоръчва. “Каквото правиш, прави го тайно” - казал старецът. И тоя брат криво разбрал съвета, отслабил поста. Разбрали това, хората почнали да викат: “Постникът се поддал на бесовете”. И той отново отишъл при авва Зенон да се оплаче, а той казал: “По-добре за тебе е да те считат за бесноват, отколкото да минаваш за голям постник”.
Без добродетели постът няма стойност. В тоя смисъл са и многосъдържателните песнопения през Великия пост.
Да започнем радостното време на поста. Предали се на духовен подвиг, да очистим душата, да очистим и тялото. Като започнеш да постиш от храна, далеч от всяка страст, да украсим духа си с добродетели, сторени с любов и тъй всички да се сподобим да съпреживеем и страданията на Христа Бога и духовно възрадвани да посрещнем светата Пасха (Стихари на “Господи, воззвах” на вечерната на Неделя сиропустна). И така, с молитва и пост можем да събираме съкровище за небето.

1988 г.