Петър Анастасов

Освен с автентичната художествена плътност на своята поетика Ненамерените хроники на Георги Ангелов ни сепват и с неочаквания ракурс на една нова философско-естетическа функционалност. При този безспорно талантлив странник в съвременната българска книжовност поезията излиза извън мантията на своето индивидуално творческо битие и се интегрира в свръхзадачата на една нова гражданска мисия.

Става въпрос за дързостта и мъдрото съпричастие, с което тази поезия се вписва в координатите на човешката цивилизация, за нейната способност да разплита моралните казуси на древността и античния свят, за нейната безкористна всеотдайност да придава съвременна естетическа и нравствена енергия на едни от най-злободневните библейски сюжети, за нейната социална отзивчивост в интерпретацията и новия прочит на върхови личности и събития от националната ни история.

Книгата на Георги Ангелов обогатява представите ни за възможностите на поетичното слово да се вписва в сфери, привилегировани за други литературни жанрове. Аз вече си позволявам да мисля за поезията като история, за поезията като биография, за поезията като памет, за поезията като народопсихология… Имам чувството, че разчитам знаците на качествено нова литературна материя, в която прозорците на поезията ни помагат да четем пространствата на времето.

Не на последно място трябва да отбележим удивително деликатния, изящен и точен резец, с който тази поезия успява да открои чувствения пласт на едно вибриращо съвременно светоусещане, което й придава универсалност, душевно здраве и впечатляваща модерност.

Книгата на Георги Ангелов притежава безхитростно и в същото време непоклатимо композиционно равновесие. Когато литературните критици говорят за концептуалност, вероятно имат предвид точно това. Работата е там, че в случая тази концептуалност не е самоцел, а израз на една вътрешна, подсъзнателно оформяна и утвърждавана хармония.

В тоя смисъл ние наблюдаваме едно сюблимно, бих казал щастливо единство между творец и творчество, между земно битие и астрално приключение, доколкото една от привилегиите на поетите е, че могат да четат азбуката на звездите.

В конкретния случай е налице и нещо, което може да ви се стори банално, но за Георги Ангелов и за неговата поезия е съдбовно. Става въпрос за каузата.

Не познавам друг съвременен български поет, който да е посветил толкова безкористно и до степен на пълно себеотдаване живота си на българската литература, както го е направил Георги Ангелов. С денонощен изнурителен труд, но с удивителна любов и вярност към своя избор поетът поддържа безплатно един великолепен литературен сайт. В тая държава не се е намерила институция или личност, която да оцени неговия принос към обществото и да осигури нормални условия за неговата работа.

Сякаш прокобата над талантливите поети се е завърнала и те отново се превръщат в беззащитни мишени на социалния остракизъм.

Чест прави на Издателство „Хермес“, че прояви благородството да сбъдне мечтата на поета, като издаде книгата му „Ненамерени хроники”. Вече съм констатирал, че „Хермес” обича да сбъдва мечти, но в случая едно взаимно доверие се превръща в нещо повече от празник на поета и издателството - то се превръща в успех на националната ни култура.

За мене беше удоволствие да бъда редактор на тази книга, да работя с тоя забележителен поет, чието усещане за словото като градивен материал за поезия е уникално. Удиви ме верността му към правдивостта на изказа, непоносимостта му към всичко, което привнася красивост в тъканта на поезията.

Между красивото и красивостта понякога лежат не разстояния, а пропасти, но не всички поети имат очи за тези пропасти. Георги Ангелов е особено пестелив в използването на метафори сами за себе си и към всякакви подобни украшения. Съгласен е с основополагащия принцип на ритъма, но предпочита естествено звучене на стиха пред напевното му заглаждане.

Изброявам тези неща с единствената цел да подчертая, че става въпрос за един самороден талант, при който азбуката на поетичното майсторство е имплантирана свише, а не наизустена при употребата на занаята.

Убеден съм, че тази книга е оптимистично явление в унизената от чалга-исото съвременна българска поезия. Много сериозно явление!

Тя реабилитира класическите ни представи за силата на художественото слово и неговата достойна съпротива срещу приспивния хор на електронната шумотевица. Тя е доказателство, че съкрушената българска култура може отново да полети единствено върху крилете на поезията.

Георги Ангелов, „Ненамерени хроники”, издателство „Хермес”, 2013