Лилия Семова

Налага се да се замислим над този въпрос. Изглежда, че със своята актуалност, проблемът завладява все повече хора. Те знаят, че каквото поколение образоваме и възпитаме днес, такова утре ще управлява нашата България. Отчайващо е, че вместо да планираме в настоящия момент такива мерки, които да доведат до някакви резултати, по вестници и телевизия се правят замазващи анализи или желание да се подчертае - колко загрижени и невероятно големи сме в мислите си. Ясно е, че в няколко реда, трудно ще се обхванат всички моменти, от които зависи отговора на поставения въпрос.
Великият Левски е казал, че ние сме във времето и времето е в нас. Не може да се отрече, че времето промени много базисни и традиционни неща в образователната ни система, но една част от тях просто не биваше да допускаме. Направили тази грешка, страдаме от горчивите й плодове. Нужно е да откроим проблемите, да ги изговорим много пъти високо, да ги знаем, за да отпаднат онези наши решения, които житейската практика не подкрепя.
Не трябва да се връщаме назад, но никога не съм мислила, че можем да загърбим положителните си традиции в областта на образованието. В Златният век на Симеон чрез Преславската и Охридската школа се създава книжнина, която за времето си е по-голяма от тази на Ватикана. Много от борбите на българите под робство, а по-късно и на тракийските бежанци, е да има училища, които да обучават будните българчета. Любовта към „а, б” е част от нашата народопсихология. Трябва ли да цитираме примери от историята ни, за да се заредим със сили, да съберем повече смелост и назовем днешните незадоволителни резултати. Не е необходимо някой да извика „Царят е гол!”, защото всички го виждаме. Нямаме моралното право да хвърляме безпристрастни погледи към сериозните пропуски в обучението на децата и младите хора. Аз съм педагог и въпреки страстите на този или онзи, както и желанието на всяко просветно министерство да внесе новости в нормативната уредба и педагогическата практика, повече задълбочаваме проблемите си. Нямаме моралното право да подценяваме реалността и да се насочваме в забележките си само към определени учебни заведения. Несъмнено всяко от тях си има своята специфика, но общо цялата ни образователна система има сериозни проблеми. За днешното състояние имат вина всички кадри, работили в просветата през последните десетилетия в различните нива на йерархията.
Учебният процес се организира на основата на няколко документа на МНО. Един от основните е Правилникът за прилагане на закона за народната просвета. На неговата основа се гарантират общите изисквания към всички степени на обучение и възпитание на учащите се. Заложените в него идеи, пречупени през резултатите на последните няколко десетилетия, поставят въпроси, на които трудно може да се намери убедителен отговор. Ще си послужа с примери от недалечните десетилетия, не от носталгия по изминалото време, а защото тогава съм имала професионални задължения и добра социална реализация, участвала съм в този механизъм и познавам неговите пропуски и добри страни. Искам да поставя няколко въпроса, чиито отговори непрекъснато търсим в днешния ден.
Осемдесетте години на миналия век се запомниха с почертано силния акцент върху образователната политика на държавата. Особено внимание се отделяше на: Закона за народната просвета, програмите, цялостната организация на работа в училищата, образователните изисквания по отделните предмети, помощта и контрола от тогавашните Окръжни отдели „Просвета” и Институтите за квалификация на учителските кадри. Това беше основата, на която се изграждаше цялостната организация на учебно- възпитателния процес. Желаят или не, учителите повишаваха своята методическа и практическа подготовка по проблемите, по които работеше техния колектив за съответната учебна година или за по- дълъг период от време. Задължени бяха не само от посочените в годишния комплексен план цялостни и тематични проверки, но и от факта, че подготовката им по актуалните професионални въпроси, имаше публичност на различни нива. Не беше възможно да се регистрира пълна незаинтересованост по проблемите на училището.
Според чл. 103, т. 2, 3, 4 и 5 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, изискването към съдържанието и графичното оформление на учебниците, се определят от държавното образователно изискване. Министърът ги одобрява. Независимо от предоставената възможност за избор - от три варианта по предмет за клас, може да се отбележи, че повечето от тях страдат от претенциозен академизъм. Трудно е да се възпроизведе от съответната ученическа възраст с прости думи сложно поднесената учебна материя. Въпреки мисълта, че учениците трябва да се развиват в съответствие с нашето време, не трябва да се забравя, че физическото развитие на детето не се променя със същата скорост, с която нараства желанието да ги запознаем с материал, който се учи в университетите. Непознати научни термини, неефективен път за обяснение на най-важната част от урока, недобре осъществена приемственост със знанията на учениците от предходен период, липсват изводи по темата на достъпен за учениците стил. Далеч съм от мисълта, че можем в този динамичен век да налагаме обратното на образоваността и интелекта. Но с този подход към вековните достижения на човечеството, които служат за основа на образованието, отблъскваме учениците и създаваме у тях чувството за малоценност и некомпетентност. Не искам да се спирам на работата на отделните учители и до колко те могат да сведат до възрастовите особености на учениците тази материя. А имат ли право - нали трябва да работят в синхрон с учебника!
Един обединяващ въпрос за всички видове детски градини и СОУ е, че работят по делегирани бюджети, които се определят от броя на учениците в училище. Добро решение, но спазването му е свързано с редица нарушения. За да не се намалят щатните бройки на учителите и част от бюджета, педагозите не винаги отбелязват в дневниците отсъстващите ученици. Натрупването на много отсъствия задължава педагогическият колектив да накаже провинилите се. И още нещо, което е много по-важно - поради несистемното посещаване на учебните занятия, се открояват фрапиращи пропуски в знанията им. По занижени критерии преминават от клас в клас. Кой печели от това, че определени хора отказват да се образоват и гледат с насмешка на усилията на педагогическите колективи и ръководствата на учебните заведения? Сигурна съм, че по проблема се правят частични проверки от Областните и общинските инспекторати, но болестта е обща за голям процент от училищата и с всеки изминал ден се увеличава техния брой.
Друг проблем е обучението на учениците от І - ІV клас , където според чл. 112 т. 1 от Правилника не се повтаря класът. Посещават, или не училище, притежават, или не образователния минимум за съответния клас, с много допълнителна работа, висока професионална отговорност от страна на учителя и създаване на „допълнителни образователни възможности”, ученикът преминава в по-горен клас. Но ако учителят е ангажиран по време на отпуските си с лични проблеми, ако няма нужната професионална отговорност или не му се отдава като краен резултат да попълни пропуските на ученика - какво се получава? Много по-лесно е да се пишат тройки. Не бива да забравяме, че подобно отношение на подрастващите към учебния труд в повечето случаи е комплекс от причини - семейна среда, училище, социална среда, здравните проблеми на ученика и др. Процентът на успешно завършващите клас или учебна степен е завишен, но той не отговаря на реалността и създава, с натрупване, сериозни проблеми на учителите в следващия етап на обучението.
Има пропуски и в правилното усвояване на родния език. Член 113 т. 4 от Правилника гласи: „С помощта на … се организира и провежда… допълнителна работа през началния етап на основното образование, включително…усвояване на книжовния български език”. Това е най-важната част - езиковото обучение, което се отнася за всички ученици в целия курс на обучение! В началото на 2013 година в медиите се прокрадна идеята на някои висши учебни заведения да въведат в първи курс за студентите изпити за грамотно владеене на българския език?! Ако такова е положението с родния език във ВУЗ - какво са правили училищата 13 години /с подготвителните групи за първи клас/?! Кой го позволи този пропуск, как се проверява нивото на учебния процес, че се допусна тази гавра с езика „свещен на моите деди”? Не си ли остава той нашата гордост още от времето на Св. Св. Кирил и Методий? Да припомним думите на Вазов: „И ний сме дали нещо на света…” Често говорим за отношението ни към тези, които са злоупотребили финансово с доверието на държавата, но по-малка ли е моралната отговорност за допуснатите пропуски в образователната система? Изчезна мотивацията за задълбочен учебен труд в голяма част от учениците.
Професор Милошев - министър на МНО в служебното правителство, няколко пъти в интервюта говори за предстоящите задачи на просветното министерство. Прави му чест, че откроява въпроса като грижа на цялото общество. Според неговите думи във в-к „Ретро” от 21-27. ІІІ. 2013 година, първото нещо, с което ще се захване като министър е „изрядно да проведем всички изпити на децата, завършващи ІV, VІІ и ХІ /?! - навярно е печатна грешка - ХІІ клас./” Това е настоящият най-важен момент от обучението на учениците. Вълнува наименованието на новата Оперативна програма, която подготвя служебното министерство - „ Наука и образование за интелигентен растеж”, която ще се изпълнява от 2014 до 2020 година. Веднага възниква въпросът - как и в какъв период от време ще затегнем просветните редици, че да намалим най-фрапиращите пропуски, така щото да осигурим ефективен интелигентен растеж? Ще се справим ли и в какъв срок от време? Ще цитирам отговора на министъра на въпроса - какво е мнението му „за въпиещата неграмотност на българските ученици и студенти”: „За съжаление през последните двадесетина години образованието на българчетата не е качествено. Крайно време е да обърнем повече внимание на учителите.” Ето това противоречие между реалните проблеми и мечтата ни за подчертан скок с интелигентен растеж, ще е предизвикателството към настоящият състав на МНО. Времето за това е много кратко, но надеждата, че ще се тръгне по правилния път, не ни напуска.