ОЦЕЛЯВАНЕ
ОЦЕЛЯВАНЕ
Певецо драг, захвърляй вече тогата -
бедняк си станал, вгледай се и виж:
пресъхва Изворът на белоногата,
Герганите са в Лондон и Париж…
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Презря есента и внезапно разголи
гърди, а полите й вятър развя
и грейнаха стройни бедра на тополи,
до глезен нагазили в суха трева.
Дървета и ниви, докрай се раздали,
пируват в прощалните нощи и дни,
но чуват - виелици вият! Беда ли
вещаят им пак? Господи, помогни!
Всевечният кръг на живота е сключен,
но тайно заченат е новият плод!
Аз зная, че всичко това ще се случи
и в нашия малък човешки живот.
ЦИГАНСКО ЛЯТО
С дрипи от любов ще го изпратя -
циганското лято си отива
и с чело навъсено, мъглива
идва есента като разплата…
Капнал лист ми махна, вятър взе го
и без шум нанякъде отмина.
Ще го чакам тук и догодина,
стига да получа вест от него!
ЖЕНИ КРАЙ ПЪТЯ
Ръце отпуснали в скута си,
седят в раздумка дълго те -
тук никой никого не търси,
нощта от спомени расте…
В живота си, съвсем накрая
горчива участ ги сломи -
в селцето - Божи кът от рая,
седят стариците сами.
И аз ги виждам, свечери ли -
на пръсти живите броят…
И може би им дава сили
самият, спрял до прага, път!
РОДОСЛОВИЕ
Като дърво
аз в тази пръст съм вкоренен
и като птицата -
в това небе над мен!…
КАТО СВЕЩИЦА
СПОМЕНЪТ ПРИПЛАМВА
Как искам от забравата да ви спася,
от Долната земя да ви изтръгна -
несправедливо е под тези небеса
без вас! Премного е душата скръбна.
В прощални мигове - на яве и на сън,
като свещица споменът припламва
и аз си мисля, че ме чакате отвън -
в дома врата открехнал съм отдавна.
Не си отивайте безименни - нали светът
без вас ще рухне като в бездна!
Тъй коренът, престане ли да го боли,
накрая цялото дърво изчезва.
НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО
На Вл. Динев
Най-високото място над селото
е старото гробище.
Тече си животът в ниското
и бавно пълзи към небето…
От незапомнено време хълмът расте -
високо дърво с корен в селцето.
Мъдрец е бил, който го е избирал:
живей,
но като вдигнеш глава, да виждаш
най-високото място над селото!
***
Ние винаги закъсняваме-
първо обичаме,
после…
признаваме!
НАЙ-ХУБАВОТО
На Дора
Защото разделите си приличат, за тях
не искам да мисля… Предпочитам
денят, когато за пръв път те видях.
От автобуса слизаше ти,
а мълния сякаш ослепи ми очите!
Не питах коя си. Ти ръка ми подаде едва.
И хукнаха дните,
престанаха нощите да са скучни…
Най-хубавото
на случайните срещи е всъщност това,
че не знаем какво ще се случи!
ДОБРОТА
Спаси ни, Доброта,
че Злото ни убива!
Пиши!…
Каквото пише Любовта,
не се изтрива.
ТИ СЛЕД ТЯЛОТО ВЪРВИШ
На Е. Рупел
Ти след тялото вървиш. И то те води
даваш му каквото си поиска.
И душата ти поема риска
да го храни,
да търпи несгоди.
То не знае милост. Не признава
нито слабост, нито грешки,
не разбира думите човешки -
всичко то е:
и позор, и слава.
Нямаш избор. Роб си омагьосан.
За спасение ли мислиш, Боже?
Като паяче виси на косъм
твоят дух - да те спаси
не може!
БЕЗ ОТГОВОР ВЪПРОСИ
Защо един хвърчи, а друг пък крета,
това е трудно да реша…
Но пак Лъжата вози се в карета,
а Правдата върви пеша!
И трупат се без отговор въпроси,
цял низ - до края на века!
А тя, Земята, все така,
като деца на гръб ни носи.
СТРЕС
Не разговаряме, не пишем,
не помним име и адрес…
От ужаса, че е излишен,
излишен става всеки днес.
Сами на себе си палачи,
защо си губим паметта -
нима, усамотени, значи,
че сме надхитрили смъртта?
КРИЛО
С едно крило
душата ми остана,
но винаги
към Тебе то лети.
Раненото крило
е живата ми рана,
а здравото,
Българийо, си Ти!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
„Да обичаме поетите -
загиващата фауна…”
Я. Сайферт
Поетите са порода такава,
че предизвикват съдбата -
от всички богатства признават
единствено Свободата.
Но хората с друго днес са заети,
в пари се превръщат и в стока
и чудо е, че се раждат поети
в епоха, толкоз жестока!
Животът бездушен е бездна -
богатите кичат се с лаври
и може поетите да изчезнат
като древните динозаври…
