Георги Н. Николов

Националната статистика в последно време отчита завишено потребление на стоки за целомъдрие и непорочност. Сред предпочитаните са бяла кокоша перушина за изработване на ангелски крилца, римски тоги, гюмове със света вода ненапита. Пакетирани обещания с изтекъл срок на годност, тепегьозлък на хапчета, гъдулки-самохвалки. Бели подкупи за черни дни ( пази, Боже, да се видим извън Парламента!). Розови очила за фекалното блато, в което партии киснаха народа през миналия мандат и още евтина политическа кинкалерия. Много търсени са и свръхтапите за уста. Защото в оставащите до „честните” избори дни взеха да лъсват броеница гнусни факти. Грандиозният скандал с масовите подслушвания - Цветановгейт - бе последван с освобождаването на Станимир Флоров от шефския стол за борене на организираната престъпност. По подозрение за корупция и чадър над същата престъпност. Която би трябвало да трепери само при споменаване на името му, пък то станало обратно. МВР, вместо да освободи своя достоен служител, дълго време се прави на три и половина. Чакайки указания иззад завесата, защото злите езици (клюкари гадни), твърдят, че падналото правителство на ГЕРБ продължава да дърпа конците в силовото ведомство. Една опозиционна партия отправи питане до временното му ръководство: в предизборните си обиколки бившият министър влиза ли в районните управления на МВР, като какъв влиза и кой позволява това. А също - охраняват ли полицаи изявите му по места, пътува ли с него държавна скенер техника срещу терористи и т. н. Вместо да извадят служебните тапи от устата си, или от друго свое звукопроизвеждащо място, длъжностните хубавци „съобразиха” питането със Закона за достъп до информация. Той предвижда отговор до 30 дни и така става ясно, че отговорът е във вид на среден пръст . Става ясно и друго - че с отказаната полицейска рокада в изборния ден МВР си е самостоятелна Задунайска губерния. Живее по свои вътрешни правила и козирува на неформални началници. Даже не крие, че пет пари не дава за общественото мнение, нито за служебното правителство. Нито за президента Плевнелиев, чийто коментар по скандалите си остана, както обикновено, глас в герберска пустиня. Насила завяхна друг един скандал с бившия земеделски министър - за търговия с влияние и предлагане на подкуп. По терлици щъпука сега темата за АЕЦ Козлодуй. Случилата се там авария отначало бе представена за нещо дребно и алабалесто. После - за чутовно геройство с доказан професионализъм. Истината бе, че катастрофата мина на косъм без никакви гаранции, че няма да се повтори. Шефът на АЕЦ Валентин Николов, послушен гербер без подготовка за нещото, което ръководи, бе изритан безславно. След като бе назначен от партийните си командири напук на всички предупреждения, че там трябва тесен специалист. А не празно дрънкане за „добър мениджмънт” и вкиснатите оправдателни глупости на падналото правителство. Не стига друго, ами и тук замириса на едри далавери. Както впрочем - при фотоволтаиците. Защото проверка установи, че при 24-часово денонощие някои от тях отчитат 32-часово слънцегреене, пак за едно денонощие. Е, ако и това не е съзнателна шашма, тогава какво е? Как какво - нищо… Обикновено дребнотемие пред искането на всички енергопроизводители цената на тока да се вдигне с 20-25%. Доколкото познаваме независимата уж ДКЕВР, това ще се случи. Тя няма как да не бъде услужлива измекярка, щом този бизнес отдавна монополно е бетониран. Изключено е собствениците му да направят каквито и да е отстъпки. Не очакваме жест и от монополите в другите апетитни сфери: горива, туризъм, подземни и надземни богатства, храни, услуги, внос-износ, банкиране, медийно пространство. България е хваната в безмилостни клещи и отърваване не се предвижда. Не се заблуждаваме, че между тях и гръмналите скандали липсват допирни точки. Политическите марионетки са храненици и дупедавци пред интересите им. Между официална България, монополите и сивата икономика отдавна няма граница. Или се пази с приетите от 41-то Антинародно събрание над 80 лобистки закона - все тая. На този фон протестите на гражданството не се приемат сериозно. В българската икономическа и политическа върхушка (което е едно и също) дреме увереност, че нещата от делника са циментирани веднъж завинаги. Реалният феодализъм, който сега съществува, постепенно ще премине към робовладелско общество. Иначе пак ще сме част от Стария континент и пак, когато ни доскучее, ще си играем на демокрация. Наистина, Европа е осведомена за истинските проблеми у нас. Не са тайна грозната корупция, нараставащата престъпност, в т. ч. и детската, безконтролната наркомания, лавинообразната безработица, болестите, полицейщината - всичко отвратително, за което се сетим. Европа се тревожи накъде сме тръгнали. Българските управленци пък се тревожат да не секнат еврофондовете, които трябва да бъдат окрадени. Зад всички програмни глупости за развитие и напредък наднича уродливата физиономия на щатната алчност - чрез парламентарни котерии, министерства, агенции, чрез шуро-баджанаци и разноцветни партайгеносе. Надминала е себе си по наглост, защото знае, че наказание не я лови. Никой няма да пострада и от героите на поредните скандали. Никой, въпреки, че се е бил в гърдите, не ще напусне политиката. Повечето от досегашните политици, втръснали до отврат, са доказани бандити. Но оглавяват партийни листи и са облечени в имунитет. Спасителен пояс за деяния, водещи в други страни до раирана пижама. Чрез имунитета, измислен специално за тях, хайдуците се надсмиват над очакванията ни за съд, справедливост и откритост. Смятат ни за глупаци и наистина сме такива. Щом след протестите пак ще избираме ония, срещу които крещяхме със свити юмруци. Кандидатите за народни изедници са седем хиляди и четиристотин. Избирателните листи са близо метър и половина. Фрашкани с партии и коалиции, подходящи повече за психиатрия, отколкото за изборни победи. Мнението ни за лечебно заведение се затвърждава от платформите и обещанията, поразително прилични на оборски тор. Едните за новия мандат ще разкрият 240 хил. работни места. Къде - на голата поляна ли? При тотално срината икономика… Други запретват ръкави - ще изградим 12 хил. нови предприятия. Справка: при сегашния им мандат фалираха 330 хил. фирми, основно семейни. Бивша европарламентарна кранта се загрижила за децата: във всяко училище - компютър. Напомняме, че децата не се намират във виртуалното пространство, а при семействата си. С един, или двама безработни родители, със спрян ток и жестоки битови проблеми. Този пример, без начало и без край, ги води право в калните улични съблазни. По-добре сит стомах и парички, вместо горда бедност. Политически бояджии с тежка амнезия не помнят как им е била фамилията по БКП-паспорт и твърдят, че при комунизма не могли даже да мислят свободно. Просълзени от умиление знаем, че единственото им право беше да заемат висши постове свободно, да миткат в чужбина свободно и да си пълнят гушата, клетите безправници - пак свободно. Нека не изброяваме повече. Ангелите небесни, тръгнали предизборно да се предлагат като магистрални гювендии, каквито всъщност са, нямат чет. Убиха България и просят нов мандат, за да я заровят. Никакъв сговор между отделните партии в името на собствената им страна. Само дърпане на чергата насам - натам, водени от пещерен егоизъм и дебилен нарцисизъм. Подхранван от убеждението, че около отвратителните им мутри се върти светът, а без тях ще погинем всинца. Нещото, което единствено ги обединява, е неумението да говорят човешки с обикновените хора. Откровеното им нежелание да вникнат в проблемите ни и да ги решат. По държавните върхове вършат антинародните си зверства умствено болни хора. Веднъж избрани, те вече не са слуги на народа и вярват, че народът трябва да им е подлога. Че народът няма право на глас, на мнение, на протести. И който се обади, става лош и подла опозиция. Че първо трябва да се награбят безконтролно, после да си поживеят царски и да се уригват сито в лицата ни до следващия мандат. Когато свърши, плясват на тезгяха старите лъжи, ние пак навличаме кожата на измамени камилчета и пр., и пр, и пр. За тези избори, обаче, никак не са познали. Смятайки, че старата песен ще се пее отново на стар глас до безсъзнание…
Който и да ги спечели, ще се сблъска със страшни проблеми. На първо място - с нерешимата по никакъв начин, неумолимо растяща безработица. Като нейно следствие - с дообедняването, с черната мизерия и с отчаянието. Като тяхно пък следствие: с престъпност отгоре до долу. С нережисирани, отмъстителни протести. Те няма да са мирни, а кървави и жестоки. Ще има улични бунтове, строшени глави и неуправляеми крайности, които няма как да бъдат предсказани. Идва ред на сляпата юмручна стихия. Законите й са нелицеприятни, извикани на дневен ред от политическата самодоволна простащина. От правителствено безхаберие зад полицейски кордони. Официалната българска държава съзнателно върви към своето самоубийство. Може би това да е шанс за втори живот на народа ни. Е, времето ще покаже какво има да се случва, при това - скоро. Почти веднага след изборите и още на секундата с поредното ценово вдигане на нещо. Дойде време, събудихме се от сън. Време беше…