Антоний Погорелски (Антоний Погорельский, псевдоним на Алексей Алексеевич Перовски), руски писател, един от най-големите прозаици от първата половина на XIX век, е роден през 1787 г. в Москва. Извънбрачен син на граф Алексей Разумовски - влиятелен масон, който по-късно не му позволява да влезе в ложа. Чичо на писателя Алексей К. Толстой и братя Ал. М. и В. М. Жемчужникови. Завършва Московския университет (1805-1807) - доктор на философските и словесни науки. Доброволец в Отечествената война (1812), участва в много сражения, както и в партизански отряди. Служи в завзетата от съюзниците Саксония (Дрезден) до 1816 г. След излизането си в оставка се заселва в Петербург, влиза в кръга на арзамасците. Един от най-активните защитници на младия Ал. С. Пушкин. От юли 1822 г. живее в имението Погорелци в Украйна заедно със сестра си и племенника си Алексей К. Толстой. През 1825 г. се връща на служба в столицата, пътува с племенника си до Германия (1827), заедно посещават Гьоте. Автор на фантастичната повест „Лафертовская маковница” (1825) повестта „Двойник, или Мои вечера в Малороссии” (сборник от 4 новели, 1828), приказката „Чёрная курица, или Подземные жители - волшебная сказка для детей” (1829), написана за племенника му Альоша - първата в историята на руската литература книга за детството, романа „Монастырка” (1830-1833), незавършения роман „Магнетизер” (1830) повести, преводи, балади. Целият архив на писателя по-късно изчезва безследно. Окончателно в оставка от 1830 г. Пътува с племенника си в Италия. Автор на книги по ботаника. Член на Руската академия (1829). На български език е преведена книгата му „Черната ярка или подземните жители” (1980, 1988). Умира на 09. (21).07. 1836 г. във Варшава на път за Ница, където отива да се лекува от туберкулоза.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013