ДУХ МОЙ
ДУХ МОЙ
Дух мой -
проклетнико,
трижди проклет да си,
дето си стъкнал огнище в сърцето ми.
Чуждите болки - да ме изгарят,
чуждите грижи - да ме подклаждат,
чуждите грешки - да ме стопяват,
от чужда глупост - пепел да ставам.
Дух мой -
невзрачнико,
вятър ли грабна гласа ти
през девет баира в десети
вдън земя запокитен,
та да се мяташ безгласно
между очи изгаснали?
Жълта змeица ли клъвна
пътьом езика ти потен,
та като звяр във хралупа
блъскаш стените бездумно?
Дух мой -
мой нехранимайко,
колко ще скиташ несретен,
цяр да откриваш за други?
Дом не можа да завържеш,
челяд до днес не изхрани…
Само петите ти боси -
две месечини щастливи,
слънчево греят от храста.
ЛЮБОВ ПО ШЕКСПИР
Зарадва се Дъбът, разтвори клони
и Чучулига в него сви гнездо,
Дъбът и скука, и тъга прогони,
трептеше всяко негово листо.
Като Ромео, влюбен в Жулиета,
цъфтеше в обич, прероди се в нов,
учудваха се близките дървета
на странната, нескривана любов.
Но в ден един и мрачен, и навъсен
пред празното гнездо дъхът му спря,
пресекна в него ласкавата песен,
стопи се тялото, духът умря.
Да знаеше Дъбът закона само -
че есен птиците летят на юг,
че жива, вярна му е любовта голяма,
че пак напролет ще се върнe тук.
НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ
Добър вечер, мамо и тате…
Пак при вас съм приседнала тихо,
чепка грозде ви праща лозата
и дърветата плод народиха.
Само вишната, тате, голямата,
дето лани превърза най-горе,
не изтрая от мъка по двамата,
изгоря и изсъхна до корен.
А и къщата също замлъкна -
сгърби се ниско, стопи се,
дума не думва, замлъкна -
само нощеска ще писне.
Аз съм добре. Не тъжете -
свършиха всички проблеми.
Двора, дома и детето -
за всичко намери се време.
Тичахме, мамо и тате,
тичахме лете и зимата,
все се срещахме на вратата -
не оставаше време за тримата.
НЕБЕСЕН КОНФЛИКТ
Над мен небето кръгло от синева трепти,
едно петно не плува и облак не блести,
какво блаженство само и свята тишина,
така отдъхва само светецът без вина.
А виждала съм горе и битки, и сплетни,
как облаците водят безмилостни войни,
от злоба почернели гърмят, трещят безспир
и с мълнии насичат небесния всемир.
Какво не могат горе и те да разделят,
там няма като тука пари, веществен свят,
нима духът божествен и там е дефицит,
та трябва да избухва сизифовски конфликт.
Изглежда тъй отдавна светът си е скроен -
добро и зло да има, на две да е делен,
когато дъжд се сипе от яростни слова,
след туй изгрява слънце и свети синева.
ЦИРК
Някой тайно се вмъкнал
и вместо вратите на Замъка приказен,
отключил железните порти
на Цирка - държава.
Плъзнаха гладни змиите
и в тъмното светнаха
острите зъби на злобата.
Кротките,
опитомените лъвове,
с лъвски скокове
се нахвърлиха
и отхапаха лъвския пай
за свойта вечеря.
Маймуните скачат
без такт
и без музика
и търсят корите
на свойте банани в боклука.
Само мръсни опашки
на хитри лисици
останаха в Цирка
да висят.
Боже мой,
къде е разумния
строг укротител?
Няма ли кой да поправи сценария?
Кой да намести програмата?
Негово Величество
Зрителят -
плаща с живота си!
ШЕРП
Денят - като шерп,
натовари на рамо мойте проблеми
и сънен запъшка по стръмния хребет
на свойта посока.
Луната -
мома самодива -
не смогна дори
и косите си меки да върже
в тревата среднощ разпилени.
Ръждива опъната тел -
пътят
над пропасти с важни проблеми
наднича,
сред гъсти неволи кръжи,
препъва се в трудни дилеми,
под камък притулва важни решения.
Педя по педя
шерпът
премята телта
и бавно се вдига нагоре.
Не трябва да губи и миг равновесие.
Всеки разчита на него.
Само той знае
колко пот под езика си крие…
И как се зарича - от утре,
всеки връх -
малък, голям
да зареже -
и кротко
по равния път да закрачи.
