ПРЕДЗАЛЕЗНО
ПРЕДЗАЛЕЗНО
Крило на гарван е нощта,
къде подслон да диря
за слънчевата си душа -
предзалезно ефирна?
Без жал - непримирима - тя
сърцето ми разпъва
на кръст от болна самота
в нощта безмълвна…
Но вместо миг на смъртен удар -
предзалезно пулсира то.
И слънчевата ми душа до лудост
живее свойто тържество.
АНАЛОГ
От крайчеца на пътя уморен,
сред миговете привечерни -
като на филм до бяло осветен -
животът ми прогледна.
И съмна над заблуди, над лъжи;
и стана безпределно ясно,
че облак черни мисли между нас кръжи
и лицемерните ти думи не мирясват.
Зад паравана на предателството скрит
помни - осите яростни умират.
Затуй безмилостно в предсмъртния си миг
обезумели - най-жестоко жилят…
МАМА ДЕТСТВОТО МИ КЪРПИ
Приседнала на прага на деня
тя детството ми кърпи мълчаливо
с конци от слънце в слънчева игла,
за да е дрехата му по-красива.
И в унеса на този слънчев блян -
да гледа как посред света минава
живота ми - и хубав, и голям -
от взиране денят й ослепява.
И виждам - с лъч от него, с бод последен
тя слънцето за дрехата зашива.
Иглата гасне в пръстите й ледени
и с тъмното мълчание се слива…
ЗАВЕЩАНИЕ
Беше хващал юздите на вятър,
бе подпирал небето с глава -
винаги, винаги без да пресмята
има ли смисъл всичко това.
Смисъла беше отдавна узнал,
че в безсмъртния-смъртен живот
има единствен празник безкраен -
тържеството на земния плод.
И завеща ми урока си таен,
както баща завещава на син:
колкото повече гониш безкрая,
толкова по е недостижим!
ВИДЕНИЕ
На Евтим Евтимов
Жажда на цвете
за слънчеви устни -
блян на поета
с Пегас да препусне.
Без страх да премине
през брод и през свади
на думи обидни
с вълчи засади.
И да препуска
през дълги сезони -
през пламнали чувства,
и болки от спомени.
Щастлив да осъмне
в небесни предели -
през делници стръмни
и бавни недели.
С мечта уморена
до изнемога
да стигне на стреме
по пътя до Бога.
РАННИ ДУМИ ЗА УТРЕ
На дъщеричката ми Петя
В този свят с какви ли не бляскави залъгалки примамлив
ти не трябва да спираш в захлас, по никое време не трябва.
Нали сама казваше, че вятъра като кон за грива си хванала,
а обувките ти бързат - със слънчогледите се надбягват.
О, нека сиянието тяхно над далечния твой път да не гасне,
луната с фенер а звездите като светулки напред да те водят.
Пред теб на талази светлина да извира - слънчево ясна
и от беди да те пази неопазената от нас самите природа.
И не забравяй, в никакъв случай да не забравиш,
че живота е дълго бягане и винаги да си на коня -
като дърветата на колене не трябва да падаш, да се предаваш,
и себе си - победно надбягала - до издихание безкрая да гониш!
***
Като илюзия от детски сън
снегът топи се бавно.
И ронят тихо звън след звън
стрехите странно.
А с котешко езиче току виж
ветрецът е захапал
безкрайно-бялото величие
на зимата, която
от планината сънно слиза
на гръб с небето бяло.
С прощално-бялата си риза
до поглед на кокиче спряла.
Ще я подгони минзухарен глас
и цветни гласове ще я прогонят.
Ще дойде друг сезон на власт,
а тя ще бъде вече спомен…
ЕТЮД ЗА ЧАСОВНИК
Два вързани за стожер коня
по циферблата - кръг затворен
до отмаляване се гонят,
а всъщност без умора.
Настигат се и задминават
и в бяг безцелно пак се впускат.
Така човека заблуждават,
че времето му с тях препуска.
А то - препъва се и спира
с тик-такането на сърцето -
животът нечии умира,
но продължава общо взето!
ТАКЪВ СЪМ
На Анна
И обещание на цвят,
и плод категоричен -
живея в този свят
не винаги обичан.
Защото съм такъв -
определен и искрен:
милувка съм на връх,
плесница за неистина.
За вяра доверчив,
измяна непрощаващ.
За подвиг мълчалив,
но не зад чужда слава!
Проклятие на мъж
и бащин благослов -
очакван като дъжд,
горчив като любов.
***
Като черква напусната - душата ми - празна е
и отекват в нея само стъпки на мисли за тебе.
В ъглите й бродят сенки на минали празници
и от стените всички светци с очите ти, татко,
ме гледат.
И е черква светът, а богомолци са моите спомени -
пред олтара на моя живот, благословен от обичта ти
към мама.
И аз коленича и шепна молитвата свята
като отшелник бездомен
пред светлата твоя - негаснеща - пресветла памет.
Отче мой, ти който по стълба от труд и от честност
отиде в небето,
дай ми светлина - за цветята на моя земен живот -
да съм потребен,
да сътворя за децата си свети дела и в паметта им
да светя -
тогава спокойно ме чакай по своята стълба
да дойда при тебе.
