Ангел Тодоров

Пролет мила, китна,
пролетна гора…
Птиченце прелитна
и на клонче спря…

И запя звънливо…
И се скри завчас
зайченце страхливо
зад разлистен храст.

Горското поточе
в старата гора
с радост заклокочи
в радостна игра.

И изгрява слънце…
В тихо тържество
всичко тук от сън се
буди за живот.

Птиченце прелитна
и на клонче спря.
Пролет мила, китна,
пролетна гора!