Георги Н. Николов

Наред със списък непотребни имена от различни епохи, българската история помни византийския император Константин V. Който, след редица опити да ни покори, получил от войниците си обидното прозвище „копроним”, в превод - „посерко”. Струва ми се, че с тази титла могат да се окичат редица днешни политици, а поводи за това Господ дал много…

Най-вонливите копроними започнаха в зала „Армеец” предизборната си кампания със страшна амнезия за близкото минало. Сякаш не управленците от ГЕРБ, а оня, що клати гората, замрази доходите близо четири години при пълзяща инфлация и главоломни нагоре цени. Смачка средния и дребен бизнес, закри болници и увеличи в държавния апарат броя на политическите си калинки. А също - опази от наказателно преследване доказани престъпници, добрали се до върховете на властта. На сиромашкия фон официални PR свраки бълваха хвалби по собствен адрес и как Европа ги моли да споделят невероятния си анален опит. В ограбването на фискалния резерв, в плащането на магистрали от държавния бюджет и в безпардонно загърбване на всяка социална политика. В залата бяха поканени чуждестранни наглеци от разни партии, за да ни съобщят нечувани истини. Как трябва да сме до сълзи благодарни за досегашното управление. Как не сме видяли и оценили рога на изобилието, изливащ  даровете си върху празните ни глави. И как без втори мандат на издуханите копроними отиваме право в пъклото. Рунтави балкански субекти, невиждащи  Второто пришествие на комунизма, който ще ни свие и без това липсващите сърми. И който можел  да бъде спрян само от ГЕРБ. През втория (чакай от умрял писмо)  мандат пожарникари с филии с мас, физкултурници, икономисти-фекалисти и ветеринари щели да работят от сутрин до вечер. Не казват, обаче, какво ще работят 700-те хил. безработни у нас. Как ще отворят 12 хил. нови призводствени звена, за каквито споменават. Как въобще виждат убитата от собствения си правителствен садизъм страна? Или въпросът е: дай да грабнем пак властта, после ще му мислим. Странно е какво са мислили досега. Защо чак сега обещават да вдигат пенсиите, майчинските, инвалидните подаяния-трохи. Защо месеци и години не се разплащаха с бизнеса и той се срути лавинообразно? Защо превъзнасяха финансовото чучело Симо Дянков, а сега се разграничават от него? Защо фигурантите от парламенарното мнозинство гласуваха над 70 лобистки закони? Защо бившите министри-копроними зяпаха Буда Футболистов в очите, а сега се правят на света вода ненапита? И имената им са пак начело в по няколко изборни листи?

Защото нищо у нас не се е променило и „временното” правителство се грижи да няма никакви промени. Чиновническата паяжина на ГЕРБ, от върха, до селските улици, стои непокътната. Министерството на вътрешните работи - също. Монополите - също. Оказва се, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране може да регулира само бабиното си хвърчило. Защото законовата уредба не позволявала никакво шаване: изкупуваш скъпата енергия и си траеш. Такса „пренос” не била такса, а задължение по презумпция. Зелената енергия - цивилизовано отношения към природата, а нея трябва да я пазим. Когенерацията - израз на обществено разбиране към проблемите на енергетиката. Иначе казано: пладнешкият обир продължава. Променило ли се е нещо? Разбира се. Предишното надменно монополно мълчание сега е трансформирано в недомлъвки и полуобещания, че ще цъфне налъмът. Гражданските протести заглъхнаха - сигурен индикатор за умора, разцепление и спомен за празна Мара, дето тъпан била. Т.е., ГЕРБ си е пак на власт и след 12 май завесата ще бъде дръпната, за да гледаме вкиснатата пиеска: „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!”

В това време какво прави опозицията? Стяга ли редици, готви ли се за бой? Да, по свой си начин. Сините показаха кукиш на Надежда Михайлова и пенсионираният месия Иван Костов остана сам на председателския пост. На него и ще се удави, защото социологическите прогнози съвсем не го тупат по рамото. Обратно - разучават с него партитурите на „Покойници, вий в други полк минахте”. В „Атака” май забравиха сервилното си отношение към властимащите в Народното събрание. „България на гражданите” така и не оповести в името на кои граждани бе създадена. Ако трябва да сме искрени, опозиция няма. Има лични интереси, стремеж омръзналите политически лица да не са омръзнали и пак да се кипрят по парламентарните банки. В България не се е променило нищо. Каквото беше преди, ще пребъде и в 42-то Народно събрание. Че няма да е народно, се знае по традиция.

Не е ли време да спрем с тази животоотнемаща традиция? С тези предизборни лъжи? Как националистите на Волен Сидеров, доколкото са останали, ще направят минималната пенсия 500 лв., а минималната заплата - 1000? По какъв начин БСП ще открият нови 250 хил. работни места? Къде ще са те? Само приказки, приказки и пак приказки. Няма икономика, нито селско стопанство. Има отделни властелини, деребействащи десетилетия в апетитни сфери на паричния рай. Те купуват и те пенсионират политическите си подчинени. Всеки, дошъл отново, или сега калесан за власт, трябва да решава вече нерешими за България проблеми. Да възражда икономиката - абсолютно нерешим проблем  десетилетия в бъдеще време. Без нея, естествено, няма вътрешно потребление, данъчна събираемост, вързан бюджет, приемлива социална политика. Има само празни бодри приказки. Тази зейнала яма няма как да бъде прескочена. Още повече, че безработните се увеличават. Не говорим за селско стопанство: то отдавна е на хартия, унищожено и подарено. Пороят от вносни стоки допълнително го прави непотребно. Но отново нищо не може да се направи - гласувани са услужливи закони и промяната им към по-добро изисква време. Както и политическа воля, но у нас и тя се купува. Страната ни е хваната, с нашето активно безгръбначно  участие, отвсякъде в клещи. Изковани от българската политическа пасмина: несменяема, нагла, облечена в имунитет. Презираща тълпата, дето я избира до безсъзнание. Тълпата също се презира, но търчи по избори. После, с крива усмивчица, показва охрачените 50 лв., получени срещу порция политическо дупедавство. Кръговратът се повтаря неизменно. Да преживеем днес, пък утре ще видим…

На българската политическа сцена отново фекалстват копроними, облечени в предизборно бяло. Но нищо няма да се промени, защото поръчката България да се превърне в страна за посмешище, е вече изпълнена. Какво е останало в нея? Нищо. След десетки хиляди скандални заменки народът няма Черноморие, нито зимни курорти. Няма и собствена територия, защото надписите „Частен имот. Не влизай!”, са на всеки сантиметър. В общините стърчат руините на бивши производствени предприятия. На вратата на основаните от чужди собственици цехове виси надпис: „Българските закони - дотук!” В болниците трябва да имаш всичко, за да те лекуват: свои постелки, купени лекарства, подписан договор за дарение към същата тази болница и разбира се - купен по мярката ти ковчег. 52% от българските деца са застрашени от трайна бедност и от социална изолация. Отдавна вече традиционната организирана престъпност е конкурирана от местни квартални банди - също така безмилостни и лишени от скрупули. Етническият проблем не е преставал да виси върху самото съществуване на държавата. Че ще се взриви, е ясно. Дали от Родопите, Добруджа, или Айтоско, все тая. Ще бягаме. Заедно с българската армия - световен страж на мира там, където наши презокеански братя отдавна са се доказали като копроними. Освен в хвалипръцковските си филми, купувани от нас по пет за грош. Но на филм е едно, срещу дулата (олеле, майко!), съвсем друго…

На този фон, галопирайки в явния си кретенизъм, лъсна националният обединител Бимбо Плевнелиев. Скромната му мислителница роди идеята за всенародни религиозни молебени - за мир, благоденствие, оптимизъм и биволско търпение на българския народ. Така де, стига сме се палили и горили! Точно както ситият на гладния не вярва и Бимбо наш откри топлата вода: вярвай, вярвай и пак вярвай… Че някой помазаник ще ти промени хала. Но бимбовците сядат вечер край сита трапеза, облегнати на тлъсти банкови сметки. Обикновеният българин не сяда - няма пред какво. И се надява, че утре в близкия контейнер ще намери парче изхвърлен хляб. Докога ще вярваме на скъпо платени циници и откровени партийни подлоги?

До 2050 г., когато, както ни предупреди Световната банка, България вече няма да я има. Българите ще са малцинство, а държавата ще е преименувана. Пука ми, че ми дреме. Не ще живея с орлите, нито с вечно възпроизвеждащи се нашенски копроними. Не съм ли и аз като тях, с безволното си безкрайно търпение да ги преизбирам пак и пак? Да… Следователно, имам туй, що ми се пада. Взел Колю, дал Колю. Пък и без него се съмва, нали?…