Кънчо Великов

КОЛЕДНА ПЕСЕН

          На Иван Кръстев

Над Караисен и Варана*
благ и тих
библейски сняг вали.
И неземна
бяла светлина
гони властно здрачните мъгли.
Сняг вали,
вали надежда бяла.
Побелява цялата земя.
Бяла песен,
зимата запяла,
скри греха ни - злото онемя.
Ръси ангелски сълзи небето.
В чуден танц
снежинки се въртят.
С радост във душата и сърцето
да прегърна искам този свят.
Че е хубаво и чисто вече -
светлината мрака победи!
С бяло тайнство
идва снежна вечер.
Бог
през тази нощ
ще се роди.

—————————–

* Варана - родното село на поета.

ЗИМА ІІ

Над смълчаните бели пространства
декемврийският сняг
безутешно вали.
И реално, и зримо -
без никакви тайнства,
безпощадната
болка човешка
боли.

Над земя незасята, над празна утроба,
баладичният вятър
пак тръне мете.
И сред воя на зимата,
в късната доба,
прегладняло,
се чува как плаче
дете.

ЕЛЕГИЯ ЗА СНЕГА

Сега той бавно и величествено пада
над парещата болка на света, над мен.
И аз изгарям цял на бялата му клада -
изтлява в нея моят еретичен ден.

На кръст ще духнат топли ветрове, донесли
ятата птичи, палещия южен зной.
Небесната камбана ще звъни от песни.
И той ще се сниши,
ще се отдръпне той.

Ще се разплаче този сняг,
ще си отиде -
тъй както си отива всичко от света.
И ще потъне бялата му Атлантида
в космическите бездни на пръстта.

Над него младата трева ще вее грива
и бременна, от плод земята ще тежи.
Защо живот, което дава - си отива?

За този сняг сега сърцето ми тъжи.

ДВАТА МОСТА

                  На жителите на град Бяла

Тече реката баладична
под двата моста край града.
Мостове два - съдба различна,
различна вечната вода.

Единият, на Кольо Фичето -
с гранитна слава увенчан.
Но другият - на гроб прилича,
наметнал скръбния саван.

Тече реката, не изтича,
на пясък сривайки брега.
И вместо звън от песен птича -
над моста сив вали тъга.

Фатално ни застига злото
във своя смъртоносен бяг.

Не е ли всъщност мост животът
от този бряг - към други бряг?!