Анита Коларова

За висящите дела знаем, но не бяхме чували за „висящи кафета”!
Това е поредното скудоумие на „инициативни активисти”, които приемат, без да мислят, всяка практика, ако тя е долетяла от Европа.
Българинът, който в зората на научно-техническата революция измисли компютъра, откакто се пресели в чалгата и замести автентичната си култура с умопомрачителни като „Къртицата” телевизионни „формати” и сериали по латино-американско клише, сега, без да му мисли много, се хвана за тази сламка на „мудрословеснейшите патки”, както би казал Ботев. За предизборно повдигане на българския дух, крепен по стадионите с идиотското скандиране за щяло и не щяло:”Българи юнаци!”
Хайде по-спокойно! На 27 март, 2013 г. в НДК се състоя рок концерт на ФСБ под надслов „Вълче време”. Колко точно са го казали музикантите!
И така, с едно платено, благотворително кафе, с една мазна застояла и гранясала поничка да замажеш очите на гладните и да решиш проблема! Че то било лесно - „Фокус-мокус-препаратос”!
Някой да е помислил, че цинизмът на начинанието, посрещнато едва ли не като гениално,
отваря нови възможности за „дребни” злоупотреби от рода на забравен касов бон? Това първо.
Някой да е помислил, че то се приема от собствениците на кафенета и баничарници с широко затворени очи и отворени обятия не защото ще нахрани гладните по християнски, а защото ще повиши оборота, макар и с малко? А капка по капка- вир!
Някой да е помислил, че хората, които бъркат в кофите за парче хляб, също имат своето, макар и клошарско достойнство и солидарност, че много от тях презрително ще обърнат гръб на такова „засищане”, ще предпочетат глада? Тоест вместо да се уталожи, тяхната ярост ще се умножи? Човек така е устроен, че на глас благодари, а на ум кълне благодетеля си. Така правят циганите.
Господа, не забравяйте, че между тези изпаднали от живота хора, които надменно наричате маргинали, има бивши учители, професори, писатели…
Мисля си, ако преди 10 ноември 1989 г. въобще можеше да се пръкне такава унизителна идея като „висящото кафе” и „споделената закуска”, навярно нормални за други общества, тя би родила много по-силна сатира от тази на Радой, на Коста Павлов и Иван Коларов, взети заедно. Но Васко Кръпката сега извади ново парче, за да мъти главите на младите бунтари: „Няма връщане назад!”- е рефренът. Е как няма, бе Васко, когато се връщаме назад вече четвърт век, при това в галоп? И хората го разбраха.
На връх Благовещение радиото излъчи разговор с известната психоложка и писателка д-р Фани Цуракова във връзка с депресиите и самоубийствата, които се превърнаха в епидемия и България в момента е на едно от първите места по самоубийства. Тя каза в ефира една дебела лъжа с убедително звучащ глас: „През 60-те години на 20 век самоубийствата в България бяха повече /?!?/, но правителството умееше да „агитира”, да, точно този глагол употреби. Да „агитира”? За какво? Ами за всичко. Та защо и сегашните правителства не се научат от тогавашното така да агитират, ами като дойдат на власт, се занимават с други неща? Знаем какви. А може би г-жа Цуракова искаше да каже: „Да крие”. Вярно е, имаше информационно затъмнение по отношение на нещастните случаи /несподелена любов, нелечими болести, поругано достойнство/. Самоубийството е познато, откакто свят светува/, но да ни убеди, че са били повече, ще й се наложи да ни го докаже с документи.
За тази г-жа „висящото кафе” е хуманна идея за възвръщане на самочувствието на депресираните - имало /казвам по памет/ някакво достойнство в това да вземаш подаяния и честит бил всеки, които, вземайки сега, си мислел по християнски как един ден ще върне доброто. Навярно на „оня свят”. Представям си същата уважавана от мен госпожа как би се чувствала, ако на нейната маса седне да пие кафе един некъпан с месеци парцалив и небръснат клошар.
Не сме готови ние, приятели, за Витлеем - Домът на Хляба /в превод - духовния Хляб/.
Чух после една млада жена, която попита с безгрижен глас: „Ами защо ще сядат на кафе, щом не могат да си го позволят?” Ей това ми се стори най-реалистично. ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ!