Иван Енчев

Съдбата на славянското племе не е завидна. Открай време то е било трън в очите на някои други народи. И тъй - от година на година, от век на век, славянските нации са осъдени да бъдат разпънати между Изтока и Запада.

Дори Русия, най-могъщата славянска държава, не е пожалена от съдбата. Едва ли са били случайни някогашните нашествия към нейните земи. Едва ли е случайност вероломството на германските нацисти, което сполетява тази държава през 1941-1945 г. по време на Втората световна война. Едва ли е случайно съвременното икономическо и политическо пренебрежение на западните страни към руските материални и духовни ценности. Всичко това е продължение на вековното противоборство, което се води срещу славянството.

А какво е отношението на българина към древното славянско братство? Ох, братство ли е то? Днес навсякъде по света върлува правилото: „Брат, брат, ама сиренето е с пари!” Пари! Ето я жестоката истина! Ето я болката на всички славяни. Много валута им трябва. Всичко друго са само приказки от Библията за братско обединение срещу световните несгоди.

И все пак - какво е отношението на българина към останалите славяни? Трудно е да се нарече безразличие. Кръвта вода не става. Тогава? Да се спасява, кой както може! Предприемачът се съобразява с пазара. За него всичко преминава през банката: и любовта, и уважението. За другия българин ни е думата, за обикновения славянин по дух. Жалко, но и той е разколебан от всевъзможните политически внушения на своите поредни държавници.

Ако се взрем в българската историческа съдба, с огорчение ще си припомним, че и в двете световни войни през ХХ век България не е воювала на страната на другите славянски държави (с малко изключение). Защо и сега твърде рядко сядат на една маса без предубеждения държавните управници на българи, сърби, руси, поляци и всички други славяни? Каква е тази зла сила, която вместо да съюзява  държавите ни, все ги разединява и обрича на бедност и страдания?

А как да оправдаем дългогодишното нелепо държавно неразбирателство с управниците на нашите кръвни братя в новосъздадената Република Македония заради грандоманското изопачаване на историческите факти? Нима не говорим един език? Нима не пишем с еднаква писменост? Нима нямаме обща история още от времената преди 1300 години, когато територията на сегашната македонска държава е част от могъщата древна България? Уви! Единствената пречка за нашето братско сътрудничество е прекаленият егоизъм на някои управници в Скопие.

Ех, славяни, славяни! Нима все така ще ни люшка от бряг на бряг и от „брат” към „брат” свирепият римски закон: „Разделяй и владей!”

Тъжна равносметка. Срамна! Братята трябва да си помагат. Длъжни са да го сторят! Въпросът е как? На каква цена?

Цената, я, цената! Ако една красива мома се подлага любвеобилно на всеки срещнат мъж, никой не я цени и зачита. Така е и в политиката между държавите. Чува се само гласът на онази държава, която има своя собствена линия на поведение със стратегически последици. Държава, която често сменя покровителите си, и е в угодническата позиция на вече споменатата лекомислена мома - нищо добро не я чака. Никога.

Такава е нашата тъжна българска орисия. Държавният ни кораб толкова често сменя посоката си според вятъра, че в действителност се движи без компас през бурните води на световните урагани.

Пък историческите хроники разказват съвсем други неща за някогашните велики българи. Говорят за светите равноапостоли Кирил и Методий, за цар Симеон Велики, за цар Иван Асен Втори. И за „Златен век” на българската култура… Ала тогава българският флаг не е правил никому поклон. И мечът на държавните управници е бил непоколебим.

На този патриотизъм трябва да учим подрастващите поколения. И да не забравяме да ратуваме за славянска солидарност и великодушие.