Людмил Рашев

Разводът ни връхлетя точно на първи април!
Като лоша шега - между Веселина и Людмил…

И - за да бъде пълна шегата,
ние усмихнати влязохме в Съдебната палата,
а аз скришом те държах за ръката,
когато с прочувствена реч те просълзи магистрата.

Разводът се развилня точно на първи април!
Като нелепа шега - Веселина - Людмил…

И - за да бъде съвсем достоверна шегата
в тоя весел Ден на лъжата,
Лъжев се наричаше и адвоката,
който ни раз-венча на светлата дата.

Разводът - с чифт тъмни очила на първи април.
Като през опушено стъкло: Веселина - срещу Людмил.

И, черешка, върху пая на веселбата -
магистрата хвана нож и …подхвана делбата:
раздели приятелите ни, телата; децата
и нещата, пардон - нищетата…

(Поряза с поглед дори ръката ми - върху ръката ти.)

Разводът - комична случка с лук на първи април!
Груба закачка - на вече не-Весел…, със вече не- …мил.

Иначе - мед и масло течаха - между културни хора.
И - нямаше и следа от ангелче, аз гледах нагоре…
А - хапка от ябълката на раздора
завинаги заседна в гърлото на неспорещия…

(Но това е друга тема -
за ябълката между Адам и Ева -
т. е. - за първопричината на войната
между мъжът и жената…)

Разводът се кискаше! Третият, вече се настанил,
като съдебна смешка, между Веселина и Людмил,

в началото на четвъртия месец - навръх първи април!
През …четвъртата пролет на третото хилядолетие;
в един грешно-смешен четвъртък, в мъгла се скрил…
Крачехме под ръка: безразсъдната Веси - до Лудиомил.

Разводът ни - съдебна шегичка… И - на първи април
нямаше по-весела от Веселка, по-мил - от Людмил!

И - в хумористичен дух обсъждайки мило нещата,
ние си разделихме дори кълбото на земята:
за мен - северната мъгла на Враца многострадна,
а на теб лъчезарния, лекомислен Неапол се падна!

Разводът - неуместна честитка. Първоаприлска…
Пролет след полет… И - все още жив е Людмил

на първи април - в глухо кафене се скрил, като
сред врачанска мъгла, като в забранен дим се обвил -
празнува: ликува-хитрува спомени - в този химн мил!
Докато пие на гладно още една студена вода и….

му се струва, мъдрува, че този весел град - Враца,
не е ли крайно време да бъде - почетно - обявен
за Град на Веселина, на хумора и на сатирата?!…
(Както е за Вергилий - любимият му Неапол.)

И - един беден
(не кмет, а поет - на Враца)
и една - богатата
(не порно-кралица и кандидат-кметица,
а чистачка на богатия и с мръсотия - Неапол)

все пак,
поне на първи април,

(като два града - с граници разделени)
да бъдат,

поне на първи април,

щастливо
побратимени?!…