88 години от рождението на майстора на късата сатирична форма Васил Пигов

Благой Ранов

Васил Пигов е роден в село Рила, сега град, на 25 декември 1925 година завършва Трета мъжка гимназия в София през 1946 година. През есента същата година се записва студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски” - специалност „Право”. Но през 1949 година е принуден да напусне - обявен е за неблагонадежден. Политическото провинението на бъдещия млад юрист било, че е син на търговец - „рилски капиталист”, дребен манифактурист от рилското корито.
Отбива редовната си военна служба в трудово поделение. Тук се запознава с Радой Ралин и заедно носят несретата на трудовашкия пагон, но тяхното запознанство носи и началото от едно творческо приятелство. Тук се раждат безброй войнишки скечове, пародии, „мръсни” поеми - само за войнишки уши.

Васил Пигов се установява в Станке Димитров /Дупница/ и изцяло се отдава на писателска дейност. Сътрудничи на местния и централен печат със своите сатирични творби - епиграми, хумористични стихотворения, басни. Негови произведения са печатани във вестниците: „Стършел”, „Труд”, „Народна младеж”, „Кооперативно село”, „Учителско дело”, в списанията: „Младеж”, „Читалище”, „Наука и изкуство”, „Художествена самодейност” и много други.
Освен с малките си басни, написани с изящен и точен език и остро социално перо, Пигов създава късата епиграма-басня, която достига само до една дума. Литературната критика посочва Васил Пигов като майстор на малката басня-епиграма и го утвърждава като талантлив и много оригинален баснописец и родоначалник на моностиха в българската литература.
През 1963 година излиза първата му книга „Малки басни” в издателство „Български писател. Следват още две книги с малки басни, а през 1983 година излиза книгата за деца „Салатка от коприва” на „Български художник” в тираж 70120 броя.

Васил Пигов бе страшно скромен човек, не обичаше помпозните срещи, официалните софри, мразеше празнодумците и ласкателите, ненавиждаше хората с професионална гърбица. Не обичаше светлините на прожекторите, не искаше да го венцехвалят. Той знаеше своето място в живота, знаеше какво прави и следваше твърдо пътя си. Край него и чрез него израснаха в изкуството - много поети, художници, журналисти, музиканти. Той се гордееше с това, те го обичаха като свой баща и талантлив учител.
Той не промени нито дума, нито ред в своите творби, за да се хареса на някого и най-вече на властта, на разните редактори на вестници и издателства.
Васил Пигов почина на 27 март 2001 година.