ОТЕЧЕСТВО
ОТЕЧЕСТВО
Тук кой не поруга олтара -
гном сякаш е повлякъл крак.
Надежда и Любов, и Вяра -
като несключен с Бога брак.
Играят чужденци в отбора -
черешка върху сладолед!
Сън за отворени прозорци -
бронирано стъкло отвред!
Порой разюздани лакеи
изкачват родните била
със петифурени идеи
и Голиатови гърла.
Мелодия заупокойна.
Червив, уж апетитен плод.
Бигбрадърова скотобойна.
Какъв „риалити” живот!
ХОНОРАР ЗА ПОЛУЧАВАНЕ
На жалките пенсионери и на
всички, които с месеци не получават заплати,
посвещавам
Нужен ми е този хонорар!
В лоното на мъртвата утроба
срутен като пясъчен олтар,
жив погребан във потайна доба.
Не си правя сметка без кръчмар.
Нямам орден тип „Синджир на шия”.
Плюла съм на оня „ихтибар”,
с който стъпва всеки онбашия.
На пързалката паркетен лак
вий, с величие до гуша сити,
прага не затрупвайте със сняг-
този хонорар ми го дължите!
Търся своя честен хонорар,
отработен с четка и мистрия,
сложен върху точния кантар
като тухла в здрава зидария.
Теглен през реката като брод.
Плиснал като дъжд над орна нива.
Той ми се полага до живот.
Ще го търся, докато съм жива!
ИЗКАЧВАНЕ НА СЦЕНАТА
Ти казваш да побързам, за да не закъснея…
И докато извайвам оня реверанс,
да помня, че „на уж” умирам и живея,
за да получа роля
в поредния миманс.
Ти казваш да запомня условността на рампата:
„на уж” е острието с изгарящия мраз.
И пак „на уж” отлепям превръзката на раната.
И пак „на уж” изпивам до дъно чаша аз.
„На уж”! -
докато губя брега в мъглата гъста.
И зейва нова пропаст от следващия трус.
И ми горчи сълзата.
И все си нося кръста
с гордото упорство на кроткия Иисус.
Докато жалки роби
се правят на патриции,
а в тъмен възел бесят крещящ за слънце свод…
Добре. Ще бъда там.
Но не за репетиция!
Та кой е репетирал истински живот?
БЕЗЗЪБА ЕЛЕГИЯ
С едно оръжие по-малко
от днес нататък си и ти…
Но и с беззъбия идалго
нали земята се върти!
И не след пищно угощение
строши се клетият ти зъб.
Бе страстно жертвоприношение,
египетски товар на гръб.
Косата ти до корен влажна
бе от мъчителния акт.
Но болката не е тъй важна,
по-важен е самият факт,
че уликите на погрома
лукаво в себе си прикрил
като предател, гранолома
дълбоко в корена е бил!
Нима със шепа се прикрива
ров?
Ахилесова пета?
По-страшна е от съпротива
сега беззъбата уста.
Докато чакаш дъжд и гъби
и духаш каша от просо,
животът къса с вълчи зъби
парчета кърваво месо!
АМОК
(алегро)
Кранът отворен е!
Кранът повреден е!
Някаква гумичка се е протрила…
Колко е страшно това за гледане:
кръвта изтича
със всичка сила!
С мощни пулсации,
на взривни тласъци,
не по артерии,
а по канала,
всичко отнасяща
долу в миазмите,
всичко разбрала
и неразбрала…
И да се кръстите
жълтеят пръстите
текат отвсякъде
раните стари
чакат пътеките
вест от ацтеките
алени облаци…
алени пари…
Тичайте!
Тичайте!
Кръв
та
из
ти
ча!..
